а) Обяд за двама — според вкуса на тестера;
б) Дрехи — от шапката до обувките;
в) Битов предмет — за предпочитане мебел.
Всичките модели издържаха това изпитание, но със следните забележки:
Храната произведена от „Рог на изобилието“ се оказа много твърда за ножовете, вилиците и зъбите, а битовият предмет (маса) се оказа направен от легирана стомана. За да го измъкнем от камерата за готова продукция се наложи да извикаме кран. Разследването показа, че индикатора за трайност показваше „101%“. При повторните тестове „Рог на изобилието“ произведе храна от първия опит, но мебел пригодна за употреба — чак на двадесет и петия.
Дрехите произведени от „Мидас“ се оказаха водонепропускливи и топли, но много скоро след като изпратихме една дама да се разходи по улицата облечена с тези дрехи и тя беше арестувана „за неприличен вид“. При разследването се установи, че женските дрехи произведени с тази машина стават напълно прозрачни след един час носене. Изпратихме жалба до производителя на „Мидас“ и получихме отговор, в който фирмата ни поднесе извиненията си и обясни, че един от конструкторите на машината е насочен към психиатрия по повод синдром на воайорство.
Всички тестери яли от храната на „Домашен джин“, бяха хоспитализирани с диагноза остро отравяне.
„Неизтощим“ само с голям труд и след много опити успя да произведе храна без примеси на Бром и Арсеник и не с виолетов, а с някакъв друг цвят (виолетовото месо и картофи бяха сравнително приемливи на външен вид, обаче вкусът им бе ужасен) или дрехи с дебелина на плата по-малка от 4 см и ръкави по-къси от метър и осемдесет.
На второ място беше преценено колко изгодно е придобиването на дълготрайни битови вещи — с помощта на изпълнител на желанията или чрез обичайния метод. В качеството на типични битови уреди от този род, бяха избрани приемник за тримерна телевизия и климатик.
Във всички случаи се оказа по-изгодно (понякога и на 100%), да се купят тези уреди от магазина. Обаче ще отбележим следното.
„Рог на изобилието“, на който работеше тестер, нямащ никаква представа от принципите и технологичните подробности на тримерната телевизия, създаде апарат, превъзхождащ по всички параметри съществуващите в този момент на пазара, като неговата конструкция е основана на съвсем нова идея. Ние изучаваме сега неговото устройство, с надеждата да пуснем в продажба комерсиален вариант и с приходите да покрием поне отчасти дефицита в бюджета на списанието ни, очертаващ се догодина. Телевизорите на „Мултимилиардер“ не приемат нищо, а само възпроизвеждат образите от съзнанието на тестера по време на производството. Обаче ние изключихме това лице от комисията, тъй като приемникът непрекъснато показваше неприлични сцени от планетата „Пейтън Плейс“. А приемниците произведени от „Домашен джин“ хващат само канали от Ню Кайро, Мека и Медина.
Климатиците, като изключим този от „Неизтощим“, общо взето работят добре. Но въпросният климатик произведен от „Неизтощим“, само след няколко минути работа в стаята вече не можеше да диша от хлор. Разследването показа, че в него е инсталиран допълнителен миниатюрен конвертор, преобразуващ кислорода в халогенни газове.
И накрая, необходимо беше да установим безопасни ли са тестваните модели. Общогалактичен стандарт за безопасност все още няма, но един от Земните закони казва, че модераторът е длъжен да предотврати създаването „всякакви неприятни, вредни или опасни за околните предмети, вещества или същества“. Предполага се, че вградените в модератора ограничения ще могат да осигурят ефективното спазване на тази забрана.
Ясно е обаче, че на практика представите за това какво е позволено и какво забранено, са достатъчно неопределени и разтегливи. Даже и на най-добрия от изпитваните модели — „Рог на изобилието“, всички тестери успяха без особен труд да произведат болестотворни бактерии (вж. вътрешната страна на корицата, „Некролог“). А нашият осемгодишен тестер успя да създаде машина за бичуване (родителите му се спасиха само по чудо), брониран костюм по своите мерки, позволил му после благополучно да се измъкне и такова количество сънотворен газ, че никой в огромната сграда на ГАЛОБЕДПОТРЕБФЕД не успя да се вдигне на крака, за да го преследва.
Тестовете на „Неизтощим“ не бяха доведени до края. Решихме да ги прекратим, когато разбрахме, че въпреки, че при всички модератори има да се желае още много, то при „Неизтощим“ устройството вместо да филтрира подсъзнателните сигнали, той свободно ги пропуска, а спира съзнателните. Едва ли е нужно да описваме подробно събитията, довели ни до този извод.