Дъхът й секна, защото знаеше, че с тази забележка стъпва на несигурна почва. В действителност, думите й прозвучаха като обвинение към графа, че е играл с белязани карти, за да осигури победата й.
Очите на Стоунвейл срещнаха нейните. Изражението им беше необикновено спокойно. Застрашително спокойно, помисли си Виктория, като леко потрепера. Нямаше дори искрица вълнение в този студен, сив поглед. Но тя не можа да прочете нищо по лицето му освен една особена наблюдателност.
— Бихте ли били така добра да изясните забележката си, мис Хънтингтън?
Виктория бързо реши да стъпи обратно на по-твърда почва.
— Моля, не ми обръщайте никакво внимание, милорд. Просто съм учудена от сполуката с картите тази вечер. Аз съм един посредствен играч с късмет, докато вие сте с репутацията на опитен такъв или поне така съм чувала.
— Ласкаете ме, мис Хънтингтън.
— Не ми се вярва — отвърна Виктория. — Носят се легенди за майсторството, което сте проявили на масите в Уайт и Брук, както и в някои други недотам почтени клубове.
— Твърде преувеличено е, струва ми се. Вие разпалвате любопитството ми. Та ние току-що се запознахме! Откъде сте могли да чуете подобни истории?
— Аз съм сигурна, че знаете как се разнася мълвата, милорд.
Виктория едва ли можеше да признае, че бе попитала приятелката си Анабела Линдууд за него, когато преди два часа той пристъпи прага на балната зала.
— Наистина. Но жена с вашата очевидна интелигентност би трябвало добре да знае, че не трябва да се доверява на слухове — с леко, небрежно движение Стоунвейл събра картите в тесте, като отпусна изящната си ръка върху масата, и се усмихна студено на Виктория. — Сега, мис Хънтингтън, имате ли предложение, как ще се разплатим?
Виктория го погледна с безпокойство, неспособна да потуши надигащото се у нея вълнение. Ако тя имаше някакъв усет, трябваше да приключи веднага с това. Но тази вечер й беше трудно да мисли хладнокръвно и логично — така, както би разсъждавала при други обстоятелства. Тя никога не беше срещала човек като Стоунвейл.
Жуженето от разговорите и смеха в игралната зала на лейди Атертън заглъхваше, а музиката като че ли се чуваше все по-далечна и по-далечна. Голямата лондонска къща на Атертънови беше пълна с хора от висшето общество, а също и с безброй прислужници, но Виктория се почувства внезапно самотна, като че в огромната къща бяха единствено само тя и графът.
— Моите победи… — повтори бавно тя, като се опитваше да надникне в мислите си. — Да, ще трябва да направя нещо, нали?
— Аз вярвам, че облогът беше изряден. Като победител имате право на едно желание, а аз съм на ваше разположение.
— Както и да е, в момента нямам никакви желания.
— Напълно ли сте убедена?
Тя се сепна от проницателните очи на графа. Той беше човек, който винаги знае повече, отколкото изглежда.
— Страхувам се, че трябва да ви възразя, мис Хънтингтън. Вярвам, че Вие ще се нуждаете от моите услуги. Разбирате, че ще Ви трябва придружител късно тази вечер, когато с мис Линдууд ще търсите приключения на карнавала.
— Откъде знаете за това? — остро попита Виктория.
Стоунвейл нежно галеше тестето с един пръст.
— Линдууд и аз сме приятели и принадлежим към едни и същи клубове, а понякога играем заедно на карти. Знаете как стават тези неща.
— Лорд Линдууд? Братът на Анабела? Вие сте говорили с него?
— Да.
Виктория вече беше разгневена.
— Той обеща да бъде нашият придружител тази вечер и даде дума, че няма да разгласява за това, а всъщност е споделил със своите съклубници. И след всичко това вие, мъжете, имате наглостта да обвинявате жените в сплетни! Това е отвратително!
— Не трябва да сте толкова крайна спрямо мъжете, мис Хънтингтън.
— Какво е направил Линдууд? Публично заявява на своите другари по клуб, че тази вечер ще води сестра си и нейната приятелка на карнавал.
— Не беше публично заявление, уверявам Ви. Той беше твърде дискретен. Все пак става въпрос за неговата сестра, нали? И ако искате да знаете истината, то уверявам ви, Линдууд ми се довери само защото съзнаваше деликатността на ситуацията.
— Каква деликатна ситуация? Няма абсолютно нищо, което може да го тревожи. Той просто ще придружи Анабела и мен до парка, където ще се състои карнавалът. Какво по-просто от това? — промълви Виктория.
— Както разбирам, вие и неговата сестра сте упражнили цялото си влияние върху Линдууд, за да се съгласи с вашите планове. Бедното момче е все още много зелено, за да може да бъде манипулирано по такъв типично женски маниер. В действителност той е достатъчно умен, за да уважава своята слабост, и достатъчно мъдър, за да търси съдействие.