Лейди Атертън се замисли, след което отвърна бързо:
— Починали. Твърде тъжно, нали? Бог дава, но и Бог взема.
— Да, наистина.
Лейди Атертън хвърли един несигурен поглед, след което продължи:
— Бащата на мис Хънтингтън починал, когато тя била малко момиченце, след което майка й се омъжила повторно. Но Каролайн Хънтингтън загива злощастно по време на езда осемнадесет месеца по-късно, а вторият баща на мис Хънтингтън, Самюъл Уитлок, починал два месеца след кончината на своята съпруга. Нещастен случай, доколкото знам. Паднал по стълбите и си счупил врата.
— Дълъг списък от нещастия, но фактът, че е останала от малка без родители, може да я подтикне да се заеме с моите финанси. Мълвата за натрупаното богатство от чичо ми не би се задържала при едно сериозно проучване.
Джесика сви устните си в знак на неодобрение.
— Страхувам се, че няма нищо общо с факта, че мис Хънтингтън е прекарала минималния период от време за траур след смъртта на втория си баща. Тя показа, че тъжи само за майка си, и приключи с траура по-рано, отколкото е прието.
— Вие ме обнадеждавате, Джесика. Аз желая жена, която предпочита забавленията пред дългия траур. Животът може да бъде твърде кратък и е срамно да си губиш времето в безсмислена печал за нещо, което не можеш да върнеш, не мислите ли?
— Човек трябва да се научи да понася нещастията, които го връхлитат. Това изгражда характера. А също и да спазва благоприличие — напомни Джесика, леко засегната. — Във всеки случай нейната леля, лейди Нетълшип, е приятна жена с добри обноски и могат да й се простят дребните чудатости, които понякога проявява. Страхувам се, че тя е позволила на своята племенница да се държи твърде волно. Смятате ли, че могат да се приемат необикновените маниери на мис Хънтингтън?
— Смятам, че мога да се справя много добре с мис Хънтингтън — отговори Лукас и отпи от шампанското, като продължи да наблюдава Виктория, танцуваща все още с възрастния барон.
Тя не бе това, което очакваше, осъзна Лукас с облекчение. Той се бе подготвил да изпълни задълженията си към своето име, своята титла и към всички хора, за които носеше отговорност, но не очакваше, че ще може да се забавлява при всички тези отговорности. Определено не това бе очаквал.
Той не бе подготвен за тази почти жестока пречка на физическо привличане. Джесика го бе осведомила, че Виктория Хънтингтън е доста представителна, но това, което видя, бе твърде далеч от описанието. Тя бе по-висока, отколкото той можеше да си представи, много по-висока от жените около нея. Но и Лукас бе висок мъж и за него бе добре да намери жена, която би стояла прекрасно до неговото рамо, отколкото някъде по-надолу към гръдния му кош.
Но не това бе очаквал.
Тя се движеше с големи, грациозни крачки и у нея нямаше и следа от толкова често срещаната женска префърцуненост. Тя танцуваше добре и той осъзна това не без чувство на раздразнение. Знаеше, че не може да се състезава дори с възрастния барон, когато се наложи да й бъде партньор в танц.
Лукас гледаше как под бляскавия полилей Виктория бе водена в танца без усилие от страна на барона. Светлината разкриваше красотата на прекрасната й тъмнозлатиста коса. Тя бе облечена в плътни дрехи, твърде къси според разбиранията на Лукас. Простият, небрежен стил разкриваше деликатните, примамливи очертания на нейния врат и чудесните й кехлибарени очи. Дамата определено знаеше какво да вземе от модата.
Не това бе очаквал.
Джесика го бе предупредила, че няма нищо особено във физиката на мис Хънтингтън, че не е изключителна красавица. Като разглеждаше веселите, одухотворени черти на нейното лице, Лукас предположи, че Джесика е била права, от една страна. Но той реши, че топлите златисти очи, пълни с такова предизвикателство, изтънченият женски нос и блестящата усмивка, вървяха заедно много добре. Имаше нещо очарователно и живо у Виктория, което привличаше и задържаше окото. То загатваше една подчертана страст, която чакаше да бъде пусната на свобода от избрания мъж.
Лукас хвърли още един поглед на усмихнатата Виктория и разбра, че жадува устните й.
— Лукас, скъпи!
Той неохотно се обърна от образа на своята избраница. Неговата наследница. Той се замисли, зарадван, докато тази дума мина още веднъж през съзнанието му.
— Да, Джесика? — той погледна с питащ поглед към красивата жена, която някога бе обичал и загубил заради липсата на титла и богатство.
— Лукас, не е късно да се срещнеш и с мис Пилкингтън.
Лукас си спомни как Джесика се подчини на диктата на своето семейство, като се омъжи за рус мъж, за да си осигури титла и богатство. С времето той я разбра и й прости. Сега, когато се бе докопал до титлата, но не и до богатството, от което отчаяно се нуждаеше, най-после разбра в какво положение се е намирала Джесика преди четири години.