— Как мислите, има ли смисъл да им позвъня лично?
— Съмнявам се.
— В такъв случай, бихте ли се обадили вие?
— Часът е почти пет.
— Не и в Сейнт Луи.
— Дайте ми името на човека.
— Джеймс Рандълф Харис.
— Кога е служил в армията?
— Преди десет години.
— Ще се обадя. Искате ли цялата информация по досие образец 201?
— Да, ако обичате. И бихте ли им казали, че става дума за убийство и е добре да побързат?
— Да, ще им кажа.
— Бихте ли ги помолили също така да изпратят информацията направо на моя служебен адрес?
— Ще се опънат. Ще се позоват на Закона за свободата на информацията.
— Е, молбата ми няма да е в разрез със Закона.
— Те обичат да работят по установените канали. Предполагам, че ако им дам зор, ще изпратят досието в понеделник. След това ми се вижда най-вероятно да се наложи вие да дойдете в Келм Пойнт да го приберете. Освен ако намеря някой сержант, който да има път към града.
— Моля ви, постарайте се.
— Ще се постарая.
— Благодаря — каза Карела и затвори телефона.
Беше пет часът и няколко минути. В другия край на стаята Дженеро започна отново да трака на машина. Хоз рязко стана от стола си, каза на пленника си — Хайде, юнак, да тръгваме — и го поведе към масата за вземане на отпечатъци от пръстите. Иззад затворената врата на кабинета на лейтенанта се чу телефонно позвъняване. Повтори се и спря. Карела бръкна в кай-долното чекмедже на бюрото си, където държеше телефонните указатели на петте квартала на града. Отвори указателя на Изола, обърна на буквата „П“ и след малко пръстът му стигна до фирмата „Престиж новелти“. Набра номера.
— Престиж новелти — пропя женски глас.
— Обажда се детектив Карела от 87-и участък. Ако обичате, свържете ме с шефа на компанията.
— Струва ми се, че господин Престън си е тръгнал.
— Бихте ли проверили, ако обичате.
— Да, господине. — Чу се щракане и той зачака. Замисли се и реши, че половината му работно време отива в телефонни разговори, а другата половина — за писане на рапорти в три екземпляра. Дали да не започне да пуши пури?
— Ало — обади се жената.
— Тук съм.
— Съжалявам господине, но господин Престън действително си е тръгнал.
— В такъв случай, бихте ли ми дали домашния му номер?
— Съжалявам, господине, не ни е позволено.
— Разследваме убийство.
— Съжалявам, господине, но не мога да поема отговорността…
— Свържете ме с началника си.
— Господине, тук сме останали само аз и госпожица Хулихън. Всъщност и аз вече почти си бях тръгнала, когато…
— Свържете ме с госпожица Хулихън.
— Ще ви свържа, господине, обаче и тя няма да ви даде номера — каза жената. Чу се още едно щракане. Карела се замисли. Баща му пушеше пури. Пушеше пури, докато…
— Госпожица Хулихън е на телефона — рече един глас. Носов глас на сериозен човек, който не се шегува. — С какво мога да ви услужа?
— Обажда се детектив Карела от…
— Да, господин Карела. Разбрах, че искате домашния телефонен номер на господин Престън.
— Точно така.
— Не ни е позволено…
— Госпожице Хулихън, каква длъжност заемате в „Престиж Новелти?“
— Счетоводител.
— Госпожице Хулихън, разследваме две убийства.
— Разбирам ви, но…
— Една от жертвите е работела в „Престиж Новелти“.
— Да, Изабел Харис.
— Точно така.
— Вече знаем.
— Трябва ми домашният номер на господин Престън.
— Разбирам — колебаеше се госпожица Хулихън, — но не ни е позволено да съобщаваме на никого частните телефонни номера на служещите.
— Госпожице Хулихън, трябва ли да ме карате да прекося целия град и да дойда при вас със съдебно решение, задължаващо ви да ми съобщите телефонния номер?
— Ние тъкмо си тръгвахме, когато позвънихте.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че и да вземете съдебно решение, до понеделник тук няма да има човек. А в понеделник ще можете да се свържете с господин Престън на номера, на който ми звъните сега.
— Не мога да чакам до понеделник.
— Съжалявам, но не мога да ви помогна.
— Госпожице Хулихън, познавате ли член десети от раздел 195 на Наказателния закон?
— Не.
— Е, озаглавен е „Отказ да се оказва съдействие на служител на закона“. Аз съм служител на закона, госпожице Хулихън, и вие отказвате да ми окажете съдействие — Карела казваше само част от истината. Според текста закононарушение имаше, когато „при искане на служител на закона, който може да потвърди това си качество, неоснователно му се отказва съдействие за извършването на арест или за предотвратяването на правонарушение.“