— Не сме на зор — рече Карела.
— Тогава какво търсите?
— Не е твоя работа, госпожо — рече Майер. — Хайде, прибирай се.
— Аз съм портиерката на този блок. Искам да знам вие двамата какво правите тука…
— От службата по поддържане на жилищата сме — каза Майер. — Проверяваме дали има крушки по стълбището. Иди сложи крушки навсякъде, че инак ще глобяваме.
— От никаква служба по поддържането не сте — изръмжа жената. Майер и Карела вече бяха на входната врата. Не знаеха дали Чарли е направил нещо лошо, но не искаха никой да го предупреждава по телефона, че полицията се е запътила към него. Зад себе си чуха гласа на портиерката:
— Служба по поддържането! Могат да ме хванат за оная работа.
Чарли Кларк беше спретнат дребен човек с жълта риза с висока яка и тъмен пуловер. Тъмнокафяви панталони и кафяви обувки. Цигаре за пура в единия ъгъл на устата и угаснала пура в него. Откриха го на втория етаж на спортната зала на ъгъла на булевард „Холмън“ и 78-а улица, с лакти върху боксовия ринг и с поглед, втренчен в двама трениращи черни боксьори. Единият бе грамаден и възтромав. Другият бе по-дребен, но по-пъргав. Танцуваше около по-едрия и му нанасяше удари. В другите части на залата други състезатели скачаха на въже или загряваха на боксови круши. В един ъгъл дребен блед човек, с вид на боксьор от категория „муха“, налагаше с монотонни и ритмични удари боксова круша. Карела и Майер се запътиха към ринга. Описанието на Кларк, което им бяха дали на долния етаж, се бе оказало удивително точно. Верен се оказа дори и детайлът за угасналата пура в устата.
— Господин Кларк? — обърна се към него Карела.
— Аз съм, потрай — отвърна Кларк. — Кво чакаш още бе, да те пита човек? — изкрещя той към ринга. По-дребният и пъргав боксьор спря танца и в отчаяние отпусна ръце. На гърба на потника му бе щамповано името „Черния Джексън“. — Никога няма да го катурнеш, щом си заприпкал като уруспия — рече Кларк. — Можеше досега сто пъти да го подпреш с лявата ръка. Кво чакаш, я ми кажи?
— Чакам го да се разкрие — отвърна Джексън.
— А бе човек, той се беше разкрил като курва в съботна вечер — рече Кларк.
— Какъв смисъл има да го удрям с лявата преди да се е разкрил? — настоя Джексън.
— Ти какъв си решил да ставащ? Световен шампион тежка категория или звезда на дансинга? През цялото време те гледам: танцуваш, танцуваш и танцуваш. За да катурнеш човек като Джоди, трябва да го удариш, бе човек. Трябва да го подпреш по шибаната глава така, че да фръкне, а не да танцуваш с него. — Кларк изведнъж се отвърна рязко от ринга. — Кажете, господа.
— А ние какво да правим? — попита Джексън.
— Идете се поизпотете на крушата — подхвърли Кларк през рамо.
— На коя круша?
— На голямата.
Джексън, последван от по-едрия боксьор, се запъти към ъгъла на ринга, сетне и двамата се промушиха през въжетата. Изведнъж в огромното кънтящо помещение се включи високоговорител: „Андрю Хендерсън, обади се на майка си! Андрю Хендерсън, обади се на майка си!“
— Та казвайте какво има — рече Кларк.
— Дошли сме във връзка със случая с Джими и Изабел Харис — отвърна Карела.
— Майтап си правите! — възкликна Кларк. — Аз какво общо имам с това?
— Вярно ли е, че сте предложил на Софи Харис да се ожени за вас?
— Вярно е. Слушай, за какво си дошъл бе, човек? Дошъл си за да търсиш информация за някой, който мислиш, че може да го е направил или за да ми натресеш тези убийства? Защото от това, което четох по вестниците, излиза, че момчето са го убили някъде към седем и половина вечерта. А аз по туй време си бях тук и работех с моя боксьор.
— Не се нервирайте — каза Майер.
— Хич не се нервирам. Само дето знам някои неща. Кат’ поживее човек шейсет години в Дайамъндбек, научава някои неща.
— Какви неща сте научил, господин Кларк?
— Ами научил съм, че когато утрепят някой черен, първата работа на полицията е да потърси друг черен. Не знам за какво сте дошли тук, но хващам бас, че е защото съм черен.
— Ще изгубите баса — рече Карела.
— Ами тогава просветлете ме.
— Ние сме тук, защото сте предложил на Софи Харис да се ожени за вас и защото сте знаел, че тя може да се облагодетелства от застрахователна премия в размер на двадесет и пет хиляди долара. Затова сме тук.
— Ах, затова си мислите, че съм утрепал двете деца, за да прибера двадесет и пет бона, тъй ли?
— Вчера вечерта в колко часа дойдохте тук?
— Откъде да си спомня бе, човек?
— Ако сте чист, след три минути ще изчезнем. Само ни кажете в колко часа дойдохте и в колко часа си тръгнахте.