— Дойдох тук в седем и си тръгнах в дванайсет.
— Някой видя ли ви?
— Работех с Уорън и с един спаринг партньор.
— Уорън?
— Уорън Джексън. Моето момче.
— Кой беше спаринг партньорът? Сегашният ли.
— Не, едно момче на име Доналд Ривърс. Не го виждам тук, сигурно въобще го няма в залата.
— Някой друг да ви е видял?
— Никой. Освен всички боксьори и боксови менажери в Дайамъндбек. Уорън ще има мач във вторник вечерта и съм му скъсал задника от тренировки. Хвани когото искаш в залата, ако щеш хвани първия срещнат човек и го питай дали вчера вечерта не съм бил тук с момчето от седем до дванайсет. От осем до девет го държах на ринга, това можеш да го провериш и на долния етаж, а останалото време го хванах да удря крушите и да скача на въже и въобще да се занимава с цялото шибано загряване.
— След като излязохте оттук, къде отидохте? — попита Майер.
— Отидох в закусвалнята на отсрещния тротоар. Не знам как й е името, но цялата зала ходи там. Точно на отсрещния ъгъл е, иди ако искаш и ги питай дали вчера съм бил там.
— Ще проверим — кимна Майер. — Кое е средното ви име?
— Ходи се чукай, няма да ти кажа — отвърна Кларк.
Още в залата разбра, че поне половин дузина хора можеха да потвърдят, че са видели Кларк в залата предната вечер и че е бил там през цялото време от седем до дванадесет. Разговаряха и със собственика на закусвалнята, който разказа, че Кларк и боксьорът му пристигнали там малко след полунощ и го ударили на лафмоабет до един — един и половина сутринта.
Според съдебния експерт Джими Харис е бил убит някъде между шест и половина — седем и половина вечерта. Успял да определи времето с такава точност, защото тялото още не било вкочанясало. При Изабел Харис диапазонът на времето беше по-широк — била убита някъде между десет вечерта и един сутринта. Значи, ако Чарли Кларк бе убил Джими Харис на площад „Ханън“ в шест и тридесет, трябвало е да се движи със скоростта на куршум, за да може в седем да бъде в спортната зала в Дайамъндбек. Това беше невъзможно. Не е могъл да убие и Изабел Харис.
Значи нищо не се получаваше.
В този град човек можеше да наеме убиец за петдесет долара. Сиреч, само за една десета от двадесет и пет хиляди долара можеше да се наеме цял батальон убийци. Двамата детективи все още не знаеха дали двамата дактилоскопи бяха успели да открият добри отпечатъци в дома на семейство Харис. За всеки случай, решиха на другия ден сутринта да проверят дали Кларк няма досие. Беше почти осем часът, когато напусната Дайамъндбек. Карела остави Майер до най-близката спирка на метрото и след това продължи за дома си в Ривърхед.
ГЛАВА ПЕТА
Външната врата на къщата бе заключена.
Разбира се, че проклетата врата щеше да бъде заключена именно в такава мразовита нощ, та да може да остане на студа и с вдървени пръсти да търси ключа. Позвъни на вратата и започна наистина да търси ключа, мърморейки под носа си. На ключодържателя му имаше достатъчно шперцове, за да осигурят една прилична присъда на който и да е крадец. Къщата бе грамадно старо чудовище, разположено близо до „Донегън Блъф“, и бе закупено от семейство Карела малко след раждането на близнаците. В добрите си години къщата безспорно бе приютявала голямо семейство с армия от слуги. Сега обаче годините бяха лоши. Най-сетне Фани отвори вратата.
Фани, жената, която се грижеше за домакинството, бе на около шестдесет години. Бе облечена в бяла блуза и светлозелени панталони, тежеше над шестдесет килограма и си боядисваше косата в червен цвят, ярък като на неонова реклама. От устата й се лееха думи със звучен ирландски акцент.
— Бях решила, че тази вечер хич няма да се прибереш.
— Фани, студено ми е и съм гладен.
— Не ме плаши, разбойнико. Теодора е в хола. Хайде, влизай, преди да си се озъбил от студ.
— Стига да имаш добрината да се отместиш от вратата.
— Тъй вярно, ще се отместя от вратата.
Тя живееше заедно с семейство Карела от години. Първоначално бе дошла за месец, за толкова време беше заплатил бащата на Теди, смятайки, че за дъщеря му ще бъде достатъчно, за да се възстанови след раждането на близнаците. В онези дни косата на Фани бе синя, самата тя носеше пенсне и тежеше пет-шест килограма по-малко. Предплатеният месец изтече прекалено бързо и Карела със съжаление й бе съобщил, че със сиромашката си заплата не може да си позволи целодневна бавачка. Фани обаче беше неукротима жена. Никога не бе имала собствено семейство и хареса това, у което работеше. Отговори на Карела, че той може да й плаща колкото му позволява семейният бюджет, а пък тя, като яка жена и дипломирана медицинска сестра ще има сама грижата да си закръгля доходите. Карела бе отказал. Тогава тя бе сложила ръце на хълбоците си и го бе запитала: „Ако си решил да ме изхвърляш на улицата, да не мислиш, че ще се дам?“ В крайна сметка остана.