— Теодора е в хола — повтори тя. — Да ти донеса ли нещо за пиене, или още си на работа.
— Скоч и сода, ако обичаш, едно много силно питие — рече Карела и започна да се съблича.
— Трябва да слагаш шапка в този студ.
— Не обичам шапки.
— Джентълмените ходят с шапки — отбеляза Фани и отиде в кухнята, където имаше и барче. В съседната стая десетгодишните близнаци гледаха телевизия. Карела се показа на вратата:
— Здрасти!
— Здрасти, татко — мярна го Ейприл.
— Здрасти — задоволи се да измърмори Марк.
— А целувки няма ли да има?
— Тихо, татко, върви телевизионна игра за пет хиляди долара.
Карела се запъти към хола. Жена му Теди седеше до камината. Тя не бе чула звънеца. Не бе чула и разговорите с Фани и с близнаците. Не бе усетила и стъпките на съпруга си.
Теди Карела беше глухоняма. Той се спря, загледал се в лицето й, в добре очертаните устни и изпъкналите скули. Както винаги, усети прилив на топлина. Същото чувство бе изпитал, когато я видя за пръв път. Това никога нямаше да се промени, можеше да даде гаранция. В един свят, който не винаги разбираше, любовта му към Теди му беше ясна. Доближи се до нея. Тя вече го усети, извърна се и мечтателността на лицето й веднага се смени с радост. На това лице нямаше нищо скрито и очите и устата казваха това, което не можеше да изрази езикът. Скочи от креслото и го прегърна. Той погали косата й и я целуна по устните.
Ръцете й бяха изпълнени с въпроси, на които той отговаряше със собствените си ръце, тъй като тя го бе научила на езика на глухонемите и й се налагаше само от време на време да го погледне в устата. Разказа й за втората жертва и за Софи Харис и Чарлз К. Кларк, чието средно име така и не научиха, и за Малони, и за кучето. Тя го попита какво ще стане с него и той й отговори, че не знае.
Вечеряха сами в облицованата с дървена ламперия столова и изчакаха децата да дойдат за целувка преди да си легнат. Ейприл каза, че телевизионната състезателка се провалила, а Марк добави, че и най-големият тъпак би могъл да отговори на въпросите. Ейприл допълни — „а аз не бих могла“, усети се и всички се засмяха.
Беше почти девет и половина и започнаха да пият вечерното си кафе мълчаливо. Случилото се обаче започна да се вмъква отново в главата на Карела, той бързо допи кафето си и стана от масата. Теди го изгледа озадачено.
— Трябва да позвъня на този мъж, на Престън.
Тя кимна и посегна към лицето му. Той я целуна по дланта, кимна й и отиде в хола, за да позвъни. Чу се мъжки глас:
— Ало?
— Господин Престън?
— Кажете.
— Обажда се детектив Карела. Звънях ви и по-рано.
— Слушам ви, господин Карела.
— Разследваме убийството на Изабел и Джими Харис и бих искал да ви задам няколко въпроса.
— Сега ли?
— Ако ви е удобно.
— Ами… добре.
— Когато вчера разговарях с госпожа Харис, тя ми каза, че работи във вашата компания.
— Правилно.
— В спедиторската служба.
— Точно така.
— От колко време работеше за вас, господин Престън?
— Ами, трябваше да има две или три години.
— Какви бяха задълженията й?
— Поставяше нашите каталози в пликове.
— Сама ли работеше в спедиторската стая?
— Там — да. Друго момиче написваше адресите на машина и ги залепваше върху пликовете. Обаче в друга стая.
— Как се казва?
— Джени д’Амато. Тя отговаря и на телефона.
— Дали знаете адреса й?
— Наизуст не го знам. Позвънете й в понеделник и тя ще ви го даде.
— Колко хора работят за вас, господин Престън?
— Само аз и три момичета сме. Две без Изабел.
— Третото момиче как се казва?
— Нанси Хулихън, тя е моят деловодител.
— А имате ли служители, които да работят извън канцеларията?
— Да, в склада.
— Къде е складът?
— На около десет преки от фирмата. На брега на реката.
— Там кой работи?
— Само двама мъже. Оформят поръчките, пакетират ги и ги изпращат…
— Значи действаме така: разпространяваме рекламните материали и когато получим поръчки, те се комплектоват в склада и се изпращат по предназначени. Операцията е много проста.
— Двамата мъже в склада понякога идват ли в канцеларията?
— Всеки петък, за да си приберат чековете.
— Те дали са имали контакт с Изабел Харис?
— Познаваха я, да.
— Как се казват?
— Алекс Кар и Томи Ръниман.
— Знаете ли адресите им?
— И за тях ще трябва да почакате до понеделник. Позвънете в понеделник по което и да е време след девет часа.