Выбрать главу

— А тя какво каза?

— В началото не пожела да каже какво я тревожи.

— А после какво се оказа?

— Ставаше дума за Джими, за мъжа й.

— И какво ставаше?

— Ами, както ви казах…

— Господин Престън, и двамата са мъртви и ако причината за тревогата на Изабел е имала някаква връзка с…

— Не, няма никаква връзка.

— А вие откъде знаете?

— Ами просто мисля, че няма никаква връзка.

— Защо не оставите на мен да преценя? За какво става дума?

— Ами… тя беше решила, че той има връзка с друга жена.

— Виж ти — изръмжа Карела.

— И това естествено… естествено я беше разтревожило. Тя беше много мил човек и не й беше приятно да мисли, че мъжът й й изневерява.

— А какви причини имаше да мисли така?

— Ами просто си мислеше.

— Интуиция ли, що ли?

— Нещо такова.

— Но-не е имала истински причини да го подозира. Просто решила, че човекът й слага рога, така ли?

— Ами да, предполагам, че е било така.

— Значи не е имало подслушани телефонни разговори или ризи, ухаещи на дамски парфюм?

— Не, не.

— Да… И именно това я е тормозило. И то е станало причина тя да ви се обади и после да изпиете по едно питие заедно и да обсъдите възможността Джими Харис да й слага рога.

— Точно така.

— А тя с какво очакваше да й помогнете, господин Престън?

— А, не останах с чувството да е очаквала да направя нещо конкретно.

— В такъв случай, защо поиска тази среща?

— Ами така… Да си излее душата.

— Предполагам, че не е имало пред кого другиго да я излее в службата.

— И аз така мисля.

— Не е могла да я излее пред никое от другите момичета.

— Точно така.

— Само пред вас.

— Ами…

— Тя за пръв път ли дойде при вас, за да споделя свой личен проблем?

— Да.

— Значи, за пръв път сте били заедно в заведение.

— Да.

— Сигурен ли сте?

— Да, абсолютно сигурен.

— Защото, виждате ли — рече Карела, — моята информация е малко по-различна. — Направи пауза и погледна Престън в очите. Не разполагаше с друга информация, освен получената от Джени д’Амато. А Джени беше казала, че е видяла Престън и Изабел заедно само веднъж. И толкоз. Карела лъжеше. Лъжеше и блъфираше. И блъфът хвана място.

— Ами… може и да се е случвало веднъж или дваж и по-рано да сме изпивали по едно питие заедно.

— Може ли по-точно, господин Престън? Веднъж или дваж?

— Два пъти.

— Сега вече наистина сте абсолютно сигурен в бройката, нали?

— Да.

Карела сви строго веждите си. Оказа се, че това е достатъчно.

— Всъщност, май се бяхме срещали няколко пъти.

— Колко пъти?

— Пет-шест пъти.

В същото барче на съседната пряка?

— Ами… не.

— В друг бар?

— Да.

— В най-различни барове?

— Да.

— А някъде другаде, освен в барове?

— Господин Карела…

— Господин Престън, един мъж и една жена бяха убити и аз се опитвам да разбера защо. Преди няколко минути ми казахте, че сте познавали Изабел само като работодател. Казахте, че сте я поканил в заведение, защото имала да изплаква някаква своя болка. Дотук добре. Сега пък ми казвате, че сте се срещали с нея извън службата поне шест пъти…

— Толкова бяха.

— Добре, шест пъти, вече го казахте веднъж. Спяхте ли с нея, господин Престън?

— Не виждам какво…

— Моля ви, отговорете на въпроса ми — спяхте ли с Изабел Харис?

— Да.

— С други думи, имал сте любовна връзка.

— Аз не гледах на това като на обикновена любовна връзка.

— Как тогава гледахте на тази връзка, господин Престън?

— Аз я обичах. Бях решил да се оженя за нея.

— Аха — кимна Карела, — а жена ви знаеше ли за това?

— Не.

— А Джими?

— И той не знаеше. Точно това разисквахме с Изабел в сряда — как да им кажем.

— Значи всички тези приказки, че Джими бил имал любовница…

— Измислих го — рече Престън.

— Значи са лъжа.

— Наричайте ги лъжа, ако искате.

— А вие как бихте ги нарекли, господин Престън?

— Ами и аз бих ги нарекъл лъжа.

— Значи това е била причината да се срещнете — в кой ден казахте?

— В сряда следобед.

— Значи в сряда следобед сте се събрали с Изабел, за да решите как да уведомите съответните си…

— Да…

— И какво решихте? Кой сценарий ви се видя най-удачен?

— Не беше сценарий, господин Карела. Не ми харесва, че използвате тази дума. Нито сме съставяли сценарий, нито сме кроили нещо. Ние…

— Вие какво, господин Престън?

— Ние бяхме двама влюбени, които правеха планове за развод и повторен брак.

— След като се бяхте срещали само шест пъти?

— Вижте…

— Или сте се срещали от по-отдавна?