— Ами…
— Така ли беше?
— Срещахме се от година насам.
— Виждам.
— Ние се обичахме…
— Разбрах ви, господин Престън. Къде бяхте в четвъртък между шест и половина и седем и половина вечерта?
— Какво искате да знаете?
— Защото Джими Харис е бил убит по това време.
— Не съм го убил аз.
— Кажете ми тогава къде сте бил.
— Бях…
— Да.
— Бях с Изабел.
— Къде?
— В един мотел на булевард „Кълвър“.
— Под собственото си име ли се регистрирахте?
— Не.
— Какво име използвахте?
— Не си спомням.
— Господин Престън, спомнете си. Предлагам ви да си спомните. Много настоявам да си спомните, и то още сега.
— Аз наистина не си спомням. Всеки път използвам различно име.
— В такъв случай е най-добре да се пооблечете и да кажете на жена си, че ще дойдете с мен.
— Почакайте малко.
— Чакам.
— Записах се като Феликс Едйкойси.
— Как по-точно?
— Феликс… и другото име май започваше с „П“.
— Помислете си добре.
— Феликс Прат. Или Феликс Пит. Не мога точно да си спомня.
— Използвал ли сте тези имена и по-рано?
— Да.
— Добре. Как се казва мотелът?
— „Голдън ин.“
— Къде казахте, че се намира? На булевард „Кълвър“?
— Да. Близо до старата болница „Хановър“.
— В такъв случай ще позвъня там и ще питам дали сте се регистрирал в мотела в четвъртък следобед. Имате ли нещо против?
— Не.
— Къде е телефонът ви?
— Жена ми…
— Вие занимавайте с нещо жена си, докато аз говоря. Защото ако се окаже, че не сте бил там в четвъртък по времето, когато са заклали Джими Харис, ще трябва да дойдете с мен. Нали ме разбирате?
— Там бях…
— Добре. Извикайте жена си и й кажете, че искам да използвам телефона.
— Сега.
— Хайде, извикайте я.
— Вие нали няма…
— Няма. Няма да й казвам, че сте й слагал рога.
— Благодаря…
— Извикайте я.
Престън отиде до вратата и я отвори. След това погледна отново към Карела. Карела кимна. Престън излезе в коридора.
— Силвия!
Някъде от апартамента се чу отговор:
— Какво има, Франк?
— Силвия, господин Карела иска да използва телефона. Ще дойдеш ли при мен за малко, за да го оставим сам?
— Разбира се, Франк.
— Телефонът е в спалнята — обясни Престън. — Оная врата.
— Благодаря.
Като излизаше в антрето, Карела насмалко не се сблъска с госпожа Престън.
— Телефонът е в спалнята — упъти го тя.
— Да, благодаря ви — отвърна той, влезе в спалнята и изчака Престън и жена му да влязат в стаята с телевизора. Затвори вратата и отиде направо към нощното шкафче, на което беше поставен телефонът. Чу шума на преминаващия електрически влак и малко след това видя черния му силует на фона на сивото ноемврийско небе. Този влак предизвикваше у него някакви асоциации, но не можеше да се сети точно какви.
Взря се във влака и за миг забрави, че разследва убийство. Продължи да го гледа, докато спираше на платформата, а след това набра службата за телефонни справки на номер 411. Поиска номера на мотел „Голдън ин“ на булевард „Кълвър“, получи го и веднага го набра. Видя как влакът отново тръгва и се сети. Библиотека. Върви към библиотеката с книги под мишница, наоколо вали сняг, а покрай него преминава електрическият влак.
— Тук мотел „Голдън ин“, добро утро — сепна го мъжки глас.
— Добро утро. Обажда се детектив Карела от полицията.
— Да, господине.
— Ще ви бъда благодарен, ако проверите в регистрационната книга дали миналия четвъртък, това е осемнадесети ноември, при вас се е регистрирала една двойка, която ме интересува.
— Господине…
— Да?
— Ще трябва да почакате аз да ви позвъня.
— Не съм на работа.
— В такъв случай… Откъде да знам, че сте полицай?
— Обадете се в 87-и участък, това е номер Фредерик 7–8024, и питайте дали там работи детектив Карела. След това ми позвънете веднага. Намирам се на номер Уестмор 6–2275. Успяхте ли да запишете номерата?
— Да, господине.
— Побързайте, моля ви.
— Ще се обадя веднага, господине.
— Добре. Ще чакам.
Зачака. Мина още един влак. Продължи да чака. Влакът потегли. Погледна часовника си. На тоалетката отсреща имаше снимка на Франк и Силвия Престън като млади. Подредени бяха и снимки на големи деца, навярно техни. Имаше и сватбена снимка на млади хора, за които Карела предположи, че са също от рода на Престън.
Секундната стрелка на електрическия будилник върху тоалетката се движеше непрекъснато. Премина още един влак. Карела въздъхна. Ядосан, вдигна слушалката и набра номера на мотела.
— Добър ден. Тук е мотел „Толдън ин“.
— Добро утро. Отново се обажда детектив Карела. Обадихте ли се в участъка?