— Съвсем неотдавна.
— Госпожо Харис, току-що ми казахте, че не знаете дали Джими е замислял някаква престъпна дейност. А възможно ли е според вас да е замислял?
— Нямам представа.
— Нещо да е загатвал поне?
— Каза, че щели да забогатеят.
— Кои?
— Той и Изабел.
— Каза ли по какъв начин?
— Господин Карела, ще ви кажа истината. Мисля, че той може би замисляше нещо нередно.
— Той ли се изрази така?
— Не.
— Тогава защо мислите…
— Ами, иначе за какво щеше да му е нужен негов стар приятел от армията?
— Какво имате предвид?
— Каза ми, че се е свързал с някакъв стар приятел от армията.
— От армията?
— С такова чувство останах, че е от армията.
— Кой?
— Не си спомням името му.
— Обясни ли защо се е свързал с него?
— Каза, че човекът щял да им помогне да забогатеят с Изабел.
— Спомена ли как?
— Не.
— Тогава защо смятате, че е замислял нещо нередно?
— Не знам защо. Може би защото войниците са научени да стрелят.
— Но вие казахте, че той никога не е казвал…
— Не е.
— Добре — сви рамене Карела. Започна да му звучи като филм. Събират се двама приятели от казармата и решават да очистят една банка или казино в Лае Вегас. Реши, че е възможно. Всичко беше възможно. Все пак, усъмни се. Само че, за какъв дявол да се усъмнява?
— Благодаря ви — каза, — много ми помогнахте. Но не беше искрен.
Тази съботна сутрин участъкът приличаше на катедрала. Без майтап. Ноемврийското слънце се промъкваше през замрежените дълги прозорци и златни късчета светлина докосваха бюрата и пишещите машини. В слънчевите лъчи играеха прашинки. От транзистора върху бюрото на Дженеро се сипеха звуци на орган. Карела реши, че това е обстановка, предвещаваща настъпването на чудо, но чудо не настъпи.
Дженеро пишеше на машина.
Беше си купил правописен речник джобен формат и сверяваше написаните думи. Постоянно местеше поглед от клавиатурата към разтворения речник. Неравномерното му тракане дразнеше Карела. Неприлично беше да се пише на машина в катедрала. Освен това, разследването му се беше забатачило до немай къде.
Звуците на органа продължаваха да струят и Карела почувства желание да се изповяда. Не беше се изповядвал откакто престана да ходи на църква. Сиреч, от петнадесетгодишна възраст. По някакво съвпадение, на същата възраст загуби девствеността си на тавана на един жилищен блок в Ривърхед с помощта на едно ирландско момиче на име Сюзи Райън.
Сюзи бе на седемнадесет години и светска жена. Посещаваше същата църква, която и Карела. След таванското пробуждане той първоначално реши, че трябва да отиде да се изповяда и да признае, че е съгрешил. След това се замисли дали свещеникът няма да го запита коя е била неговата партньорка в греха. Знаеше, че и в изповедалнята могат да те разберат кой си нищо, че уж е тъмно. Свещеникът щеше да разбере, че грешникът е Стифън Луис Карела и след това навярно щеше да поиска да узнае коя е била отзивчивата млада дама, и на Карела тогава щеше да се наложи да признае, че е била Сюзи Райън, която се беше показала щедра и страстна, и която Карела с тогавашния си акъл беше готов да последва и вдън морето.
Замисли се как да постъпи и накрая реши повече да не се изповядва. Реши освен това и въобще да не ходи на църква, но това вече нямаше нищо общо със Сюзи. Реши да не ходи повече на църква, защото тя му действаше приспивателно.
— Защо не ходиш вече на църква? — попитал го бе баща му.
— Ами ти, тате, защо не ходиш?
— Ти мене не гледай — бе отвърнал старият. И толкова.
Сега си каза, че ако не беше престанал да ходи на църква на петнадесетгодишна възраст, нямаше да му бъде неудобно да помоли Господ да сътвори едно чудо или поне да го насочи по някаква следа, че да се решат проблемите му. Вместо това слушаше орган и тракането на машината на Дженеро без какъвто и да е синхрон с красивите звуци. Освен това нямаше и помен от следа; даже и наум не му идваше какво да прави по-нататък.
Реши да се обади във Форт Мърсър.
Решението му не бе резултат от ползването на дедуктивния метод. Бе предизвикано от отчаянието. Преди да говори със Софи, той не знаеше почти нищо за мъртвеца. При всяко едно убийство беше от основна важност да се узнае какво е правила жертвата през последните двадесет и четири часа — къде е била, с кои хора се е срещала, какви неща са й се случили. Той знаеше къде беше прекарала поне част от тези двадесет и четири часа Изабел Харис — в леглото на Франк Престън. За Джими обаче не знаеше нищо повече от това, че беше излязъл от къщи в обичайното време, че вероятно се беше движил по обичайния си просяшки маршрут по булевард „Хол“ през деня, и че по всяка вероятност след върховия час се беше отбил в някой бар, преди да си тръгне за вкъщи.