Карела бе пропуснал да попита Изабел дали Джими всеки ден се е отбивал в’ един и същи бар. Грешка, при това може би важна. Вече я нямаше Изабел, за да може да й задава въпроси, но оставаше възможността Джими да се е срещнал с някого в бара. А този бар бе останал тайна за Карела само поради собственото му недоглеждане. Дразнеше се от това, че е сгафил. Не позволи обаче тази мисъл да му попречи на работата. Внимателно анализира двете парчета информация, с които сега разполагаше, чифт привидно несвързани помежду си факти, които превръщаха Джими Харис от труп в живо и дишащо човешко същество.
В момента не можеше да направи нищо с първото парче информация. Ако Джими Харис наистина се беше свързал с някой стар приятел от армията и бяха кроили заедно някакъв план за бързо забогатяване, по всяка вероятност в разрез със закона, Карела нямаше как да провери това със старите приятели на Джими от армията. В момента не знаеше нищо за военната кариера на Джими, освен че е бил във Второ отделение на Огнева група „Алфа“, и че беше загубил зрението си по време на бойна операция. Ако извадеше късмет, преди понеделник щеше да му се обади капитан МакКормик и да му даде исканата информация. Карела обаче на вярваше в късмета. Съобрази само, че беше научил нещо ново от Софи Харис. Синът й е имал кошмари.
Карела набра номера на службата за телефонни услуги и поиска да му съобщят кода за Форт Мърсъл. Телефонистката каза, че не познава град с името Форд Мърсъл. Карела поясни, че е някъде близо до затвора Кесълвю. Тя отвърна, че не й е известно къде се намира затворът Кесълвю. Отговори й, че е в Роули. Едва тогава му съобщи кодовия номер и той набра първо номер 1, после кода, сетне номер 555 и накрая 1212. Междувременно успя да забрави защо набира тази дълга поредица от цифри, забрави и номера на значката си, номера на социалната си застраховка и средното си име. Друга телефонистка го пое:
— Тук телефонни услуги, кой град търсите?
Отговори й, че търси Форт Мърсър и че това навярно е близо до Роули.
— Не, господине, това е в Пакстън. Имам няколко номера за Форт Мърсъл. Кой от тях искате?
— Болницата.
— Имаме Обща болница и Евакуационна болница.
— Хайде да опитаме Общата.
— Готов ли сте да запишете номера, господине?
— Да, моля ви.
— 963–7047.
— Благодаря ви. Значи, 963…
Тя обаче вече бе затворила телефона. Карела въздъхна, набра отново единица, после кодовия номер, сетне 963 и накрая 7047. Чу се сигнал. В другия край на стаята Дженеро, макар и да бе вярващ католик, смени станцията и от транзистора се понесе рокендролов ритъм. Телефонът продължаваше да дава сигнал. Карела се замисли дали болницата не е закрита.
— Тук болницата — рече мъжки глас.
— Общата болница на Форт Мърсъл ли е?
— Да, господине.
— Обажда се детектив Карела от 87-и участък в Изола. Търся ви във връзка с един пациент, който е лежал при вас преди десет години. Дали бихте могли да ме свържете с някой, който…
— С кого искате да говорите, господине.
— С някой, който да е запознат добре със случая с този пациент.
— Как да ви кажа, господине… Откъде мога да знам с кого да ви свържа?
— Имате ли при вас хора, които да са работили в болницата повече от десет години?
— Имаме, господине, уверен съм, че има. Болницата обаче е много голяма, господине. Наистина не знам с кого да ви свържа, господине.
— Може ли да ме свържете с началника на болницата?
— С генерал Ригли ли, господине?
— Да, ако обичате.
— Почакайте за малко, господине.
Карела почака съвсем малко. Почти веднага се чу женски глас.
— Тук кабинетът на генерал Ригли.
— Обажда се детектив Карела от 87-и полицейски участък в Изола. Бихте ли ме свързала с генерала, ако обичате?
— Съжалявам господине, днес той отсъства.
— Тогава може би вие ще ми помогнете.
— Ще се опитам, господине.
— Разследваме убийство и установихме, че жертвата преди години е била на лечение във Форт Мърсър. Опитвам се да науча всичко, което е възможно, за нея.
— Кога е била на лечение при нас?
— Преди десет години.
— Хм — се зачу в слушалката.
— Давам си сметка, че е много отдавна.
— Прав сте, господине.
— Сигурен съм, обаче, че още пазите документацията.
— Да, господине. Проблемът не е в това…
— Какъв е тогава?
— Господине, наистина не вярвам, че този въпрос може да се реши по телефона.
— Опитвам се да си спестя една разходка до другия край на щата. Става дума за убийство.
— Добре, ще ви свържа с документацията.