— Ако дойда днес следобед при вас, дали ще мога да го видя?
— Да, мога да го уредя.
Карела отново погледна стенния часовник.
— В два часа следобед ще ви бъде ли удобно?
— Да. Кажете си името, за да го съобщя на пропуска. Двете имена, ако обичате.
— Детектив Стифън Карела. К-А-Р-Е-Л-А. Стифън с „ф“.
— Общата болница се пада вдясно от червеното тухлено здание на администрацията. Като влезете през главния вход, завийте надясно и оставете колата си на паркинга за посетители — има табела. На входа има пропуск, там ще ви обяснят как да ме откриете. Кабинетът ми е на втория етаж.
— Ще бъда при вас точно в два часа.
— Добре — рече Андерсън. — Тогава довиждане.
Карела затвори телефона, погледна отново часовника и след това хвърли поглед върху графика за дежурства. Оказа се, че днес Майер има почивен ден. Карела му позвъни. Сара Майер вдигна слушалката, позна гласа му и възкликна: „Ах, не!“
— Да не би мъжът ти да е много зает с нещо?
— Отиваме на сватба.
— В колко часа?
— Не ми задавай тъпи въпроси, Стив. Сега ще те свържа с него.
Карела зачака. Когато Майер взе слушалката, веднага каза: „Няма начин.“
— Отивам с кола до Форт Мърсър — рече Карела.
— Къде е Форд Мърсър?
— Горе, при Кесълвю.
— Ами приятно каране.
— Кой се жени?
— Ъруин разбойника.
— Племенника ти?
— Племенникът ми. Сега е цяло мъжище. Стив, съжалявам, но не мога да дойда с теб. Още не съм се облякъл.
— Ще намериш ли време само за една дреболия? Майер въздъхна.
— Майер?
— Добре, добре, къде искаш да отида?
— Сам Гросман ми каза, че под ноктите на Джими Харис имало пръст. Вземи, моля те, да провериш още веднъж апартамента. Да видиш дали не е заровено някъде това, което е търсил убиецът.
— Че къде може да се зарови нещо в апартамент?
— Ти видя ли дали има саксии по прозорците?
— Не съм гледал за саксии.
— Тогава иди и провери и ако няма, слез в двора и виж дали там не е заравяно нещо в последно време.
— Ти не можа ли да намериш по-хубаво занимание за човек в съботен ден, точно когато се облича за сватба?
— В колко часа е сватбата?
— В три.
— Имаш цели четири часа дотогава.
— И за тези четири часа трябва да преровя задния двор, да се облека, да взема душ и да се обръсна, а и да закарам цялото семейство на булевард „Адамс“. Каква работа имаш във Форт Мърсър?
— Джими Харис е имал кошмари.
— И аз имам — рече Майер, и затвори телефона. Карела се усмихна.
Телефонът позвъни. Обадиха се от службата за удостоверяване на самоличността и казаха, че Чарлс К. Кларк няма полицейско досие.
Апартаментът лъхаше на смърт.
Някой бе почистил боклука, разпилян по пода, но апартаментът продължаваше да е разхвърлян. На пода на кухнята, непосредствено до хладилника, продължаваше да се вижда очертаният с тебешир силует на убитата Изабел. Рано или късно някой щеше да измие пода на кухнята както трябва, да премахне тебеширените черти и петната от кръв. Рано или късно някой щеше отново да наеме апартамента. Рано или късно новият наемател щеше да каже на някой свой гост: „Точно тука намериха жената, до самия хладилник. Гърлото й — прерязано. Без майтап? Няма майтап.“ След това наемателят и гостът щяха да обсъдят последните бейзболни мачове.
А сега Изабел Харис все още присъстваше в тебеширения силует на пода и в засъхналите петна кръв. Присъстваше и в другите стаи, в разбитите мебели и разпилените дрехи. Някъде Майер беше чел, че слепите хора разпределят дрехите си в гардероба по цветове, за да не съчетаят например зелена вратовръзка с лилава риза или червена блуза с оранжева пола. Освен това, умеели да си различават дрехите и по различни шевове, направени по ръбовете им, и по този начин да превръщат пръстите си в очи, осезанието в зрение. Не можеше да си представи да ослепее. Струваше му се, че ако изгуби зрението си, веднага щеше да се самоубие.
Над кухненската мивка имаше малко прозорче, вече заскрежено. Апартаментът беше студен, тъй като портиерът по всяка вероятност бе изключил радиаторите веднага, след като си е тръгнала полицията. Защо ще става зян топлината и какъв смисъл има да се помага на фрашканите с пари араби да забогатяват още повече? С опакото на ръкавицата си Майер разчисти скрежта от прозорчето. Първото нещо, което видя, бе тухлената стена на отсрещната сграда.
Видя и една саксия.
Изсъхналите останки от цветя опираха стъклото. Майер предположи, че ще види зор, докато отвори прозорчето. Най-често в такива жилища те се залепваха от блажна боя. Прозорчето обаче лесно се отвори. Взе саксията, постави я на плота до мивката и отново го затвори. От многото кухненски прибори в чекмеджето избра една супена лъжица и започна да разравя пръстта в саксията. Помъчи се малко със замръзналия горен слой, но това не продължи дълго. Някой неотдавна явно беше ровил в тази саксия, пръстта в нея беше съвсем рехава и лъжицата проникваше без всякакво усилие. Свали ръкавиците си и започна да рови направо с ръце. Не откри нищо. Потърси нещо, върху което да изсипе пръстта. В шкафа под мивката откри куп кафяви книжни кесии. Разгъна една, постла я на плота и започна да изсипва върху нея съдържанието на саксията.