— Как ще работим с това нещо? — попита я той.
— Зависи какво ще търсиш — рече тя, седна и кръстоса крак върху крак. Краката й бяха красиви. Отново си зададе въпроса дали тя не се опитва да му дръпне един флирт. Реши, че не.
— Ще търся нещо, което да има връзка с кошмарите на Харис.
— Добре. Дай да си разделим документите. Ти ще прегледаш първата половина, а аз — втората. Съгласен ли си?
— Съгласен съм.
— Някой казвал ли ти е, че очите са ти дръпнати?
— Да.
— Наистина са дръпнати.
— Знам.
— Ясно — тя лекичко се усмихна.
— Добре — кимна той. — Хайде да се захващаме за работа. Наистина съм ти благодарен за помощта.
— Изпълнявам заповеди — тя отново се усмихна.
Джанет първа откри нещо, свързано с кошмарите. Тук има нещо — каза. Нещото се оказа рапорт на някой си майор Ралф Лемар до подполковник Пол Кьонигсбърг във връзка със сънищата на редник Джеймс Рандълф Харис.
„Навечерието на Коледа е.
Майката и бащата на Джими украсяват коледна елха. Джими и четири други момчета са седнали на пода в хола и наблюдават. Бащата на Джими казва на момчетата, че трябва да му помогнат да украси елхата. Те отказват. Майката на Джими казва, че няма защо да помагат, щом се чувстват уморени. Коледните украшения започват да падат от елхата, чупят се върху пода със силни звуци, които стресват бащата на Джими. Не успява да запази равновесие, пада на пода върху счупените украшения, порязва се така лошо, че кръвта му изтича и умира. Мокетът е зелен и червеникавата кръв се просмуква в него. Майката на Джими плаче. Повдига полата си, и под нея се вижда пенис.“
— Как ще обясниш това? — пита Джанет.
— Аз не мога да обясня и собствените си сънища. Дай да видим какво мисли по въпроса майор Лемар.
Оказа се, че майорът не мисли нищо или почти нищо по въпроса. Този сън му е бил разказван за пръв път и от нищо не личеше да е очаквал, че той ще прерасне в натрапчив кошмар. Единственият му коментар бе свързан с информация, която бе получил от Джими при предишни разговори. Бащата на момчето загинал при автомобилна злополука, когато то било на шест години и майката поела сама грижата за семейството. Майор Лемар допускаше, че тази част от съня, при която на жена се приписваха мъжки полови органи, може да се е дължала на това, че в съзнанието на Джими Софи Харис е станала за него едновременно майка и баща.
— Хубаво — Джанет сви рамене. Стана ясно, че това тълкуване на съня съвсем не я беше развълнувало.
Карела я разбираше. Бе израсъл в семейство, където на сънищата се гледаше като на предзнаменования за бъдещи събития. Ако сънуваш, че седем мъже, натоварени с осем бали памук извървяват четири стъпала по една стълба, значи на другия ден трябва да отидеш при кварталния комарджия и да заложиш на числото 784. Ако сънуваш, че леля ти Клара е паднала от покрива, би било добра идея да се свържеш с кварталния погребален агент или поне да запазиш стая в най-близката болница. Никой в семейството на Карела не гледаше на сънищата като на нещо, което може да ти помогне да разкриеш същността на нечия личност или нечие поведение. Едва в полицията един полицейски психолог му обясни, че един натрапчив сън може да бъде нещо подобно на зле осветен тунел към миналото и че пациентът и психоаналитикът, като работят заедно, биха могли да осветят този тунел, да възстановят травмата, предизвикала въпросния сън, и по този начин да започнат да боравят с факти. Карела тогава много-много не разбра какво му се обяснява.
Той обаче не беше от хората, които, веднъж запознати с една идея, не преставаха да се занимават с нея, докато не я разберат. Това не означаваше, че очакваше да я разбере напълно. Той не разбираше напълно например как точно в лабораторията по балистика по резките на изстреляния куршум определяха оръжието, от което той е бил изстрелян. Принципът обаче му бе ясен и това го задоволяваше. Даваше си сметка, че ще може да разбере психоаналитичните процеси в най-добрия случай като дилетант. Не подкрепяше теорията, че корените на всички убийства трябва да се търсят някъде в далечното минало. Оставяше с тази теория да се занимават калифорнийските автори на криминални повести, според които причините за всички убийства трябва да се търсят в неща, станали половин век преди това, за да може след време някой частен детектив да си намери клиенти. Карела никога не беше виждал частен детектив, който да разследва убийство.
Тази сутрин Софи му беше казала, че Джими неотдавна се бил свързал със стар приятел от армията. Добре, това беше някаква връзка с миналото. Връзка с човек, когото Джими не беше виждал от десет години. Щом Джими се връщаше в миналото с някаква цел — а Софи вярваше, че тази цел е била да се търси съдействие за някакво противозаконно начинание — то тогава може би си струваше труда и Карела да се върне в миналото. Затова сега се намираше в тази стая — за да изследва този зле осветен тунел и да разбере дали някой в болницата може да обясни кошмарите, заради които Джими се е събуждал треперещ и облян в студена пот.