Джими: На пода.
Лемар: В хола?
Джими: Да.
Лемар: Във вашия хол, нали?
Джими: В нашия, нали вече казах.
Лемар: И на каква възраст си в съня си?
Джими: Не мога да кажа точно. На 18–19 години, някъде там.
Лемар: Но баща ти нали е умрял, когато си бил на шест години?
Джими: Да.
Лемар: А в съня си вече гониш двайсетте.
Джими: Ами нали затова е сън?
Лемар: Каза, че на пода има мокет.
Джими: Да, зелен мокет.
Лемар: В хола?
Джими: Да.
Лемар: Дебел мокет ли е?
Джими: Да.
Лемар: Но когато падат на пода украшенията на елхата, се чупят. Нали така?
Джими: Да.
Лемар: Върху дебелия мокет.
Джими: Да.
Лемар: Какъв шум?
Джими: Трещят. Трещят много силно.
Лемар: Аха.
Джими: Като барабани. Като много силни барабани.
Лемар: Като барабани ли?
Джими: Да, като барабаните от грамофона.
Лемар: Какъв грамофон?
Джими: Някой… някой беше пуснал плоча с барабани.
Лемар: Къде, в хола ли?
Джими: Не, в…
Лемар: Кажи.
Джими: В клуба, о, божичко…
Лемар: Какво?
Джими: О! Боже!
Лемар: Какво става, Джими?
Джими: Той…
Вратата се отвори.
— Забавих се — каза Джанет. — Извинявай. — Във всяка ръка държеше по една картонена чаша с кафе. Постави ги на масата и сетне седна до Карела, като кръстоса крака. — Дано да го обичаш със захар.
— Точно със захар го обичам.
— Добре. Намери ли нещо?
— Намерих.
Тя свали капаците от картонените чаши и доближи своя стол до неговия.
— Имаш ли нещо против да четем заедно? — попита и коляното й докосна неговото.
— Не, моля ти се — каза той, пресегна се към едната от чашите и почти я събори. Ръката му трепереше. Отпи малко от кафето и продължи да чете. Усети близостта на Джанет. Главата й бе съвсем близо до неговата и уж неволно отриваше коляното си в крака му.
Джими: В клуба, о, божичко…
Лемар: Какво?
Джими: О, Боже!
Лемар: Какво става, Джими?
Джими: Той…
Лемар: Продължавай.
Джими: Беше Лойд.
Лемар: Кой Лойд?
Джими: Председателят.
Лемар: На какво е председател?
Джими: На клуба.
Лемар: На кой клуб?
Джими: На клуба на Ястребите. В Дайамъндбек. Преди да ме вземат войник.
Лемар: Какво ще ми кажеш за Лойд?
Джими: Той танцуваше с нея. В клуба, долу в мазето. А ние петимата седяхме на пода. И се чуваха барабани. Много барабани.
Лемар: С кого танцуваше Лойд?
Джими: С Роксана, с неговата мацка.
Лемар: А ти и другите четири момчета…
Джими: Седяхме на канапето и гледахме. А те танцуваха. А той каза: „Вие какво сте зяпнали бе, келеши, разкарайте се оттук!“ А Роксана каза: „Нека си седят, щом са уморени.“ А Лойд рече: „Ще се махат, защото аз им казвам.“ А тя вика: „Ще го оставите ли да ви командва?“ А момчетата казаха: „Няма, неговата мама!“ и скочиха и го гепиха.
Лемар: А той къде искаше да се разкарате?
Джими: На горния етаж.
Лемар: Защо?
Джими: Защото си седяхме и слушахме барабани.
Лемар: А Роксана какво имаше предвид, като каза, че сте уморени?
Джими: А ние си бяхме уморени. От мариз. С другите банди.
Лемар: Кога стана това, Джими?
Джими: Преди да ме вземат войник.
Лемар: На колко години беше?
Джими: На осемнайсе.
Лемар: И си бил член на една банда на име Ястребите?
Джими: Да, на клуба на Ястребите.
Лемар: И сте водили бой с друга банда?
Джими: Да, през декември.
Лемар: И това в клуба ли стана? През декември ли стана?
Джими: Точно преди Коледа.
Лемар: И цял месец ли водихте бой с другата банда?
Джими: Голям бой беше, докторе…
Лемар: И след това си почивахте?
Джими: Да, и Лойд ни каза да се махаме.
Лемар: Какво е искал да каже?
Джими: Казах ти, изкомандва да отиваме горе.
Лемар: Но Роксана казала, че не сте длъжни да отивате, щом сте уморени.
Джими: Така беше, докторе. Момчетата казаха на Лойд да върви на майната си. След това всичките го награбиха и го откъснаха от Роксана. А барабаните биеха до спукване.
Лемар: Кои ги награбиха?
Джими: Другите. Аз само гледах.
Лемар: И после?
Джими: След това го вързаха на стълбата в средата на мазето. Аз не разбрах какво ще му правят. Те го връзват, а аз им казвам недейте бе, това е председателят, да не си докараме някоя беля. Ама те…
Лемар: Продължавай, Джими.
Джими: Хич не ми обърнаха внимание. Вързаха го за дървото, а Роксана взе да плаче, плаче, бе, човек.
Лемар: За дървото?
Джими: За стълба ми е думата. А Роксана заплака. И нея я награбиха. И я чукаха, всичките й се изредиха.
Лемар: Искаш да кажеш, че са я изнасилили?
Джими: Опитах се да ги спра, ама не можах. После я изнесоха навън.
Лемар: Защо?
Джими: Защото кървеше, защото я бяха разкървавили, когато я оправяха.