Това, последното, трябваше да го спомене на симпатягата Джанет от Форт Мърсър. Трябваше да й каже: „Ей, Джанет, знаеш ли че има една глава в Наказателния кодекс, озаглавена «Изневяра», и с пояснение: «… извършване на полов акт с друго лице при наличието на жив съпруг /съпруга/ на един от извършителите»? Знаеше ли това, Джанет?“ Всъщност тя не го бе поканила да нарушават закона, беше му предложила само да изкарат една приятна вечер в едно сладко малко ресторантче. А освен това, защо ли сега пак си мислеше за нея?
Хестър Мейтиесън беше друга мила сляпа жена, много мила, само дето племенницата й се бе оказала уличница. Нещо, в което нямаше нищо лошо, не ще и дума, при положение, че нямаш нищо против да получаваш мръсни пари. Хестър едва ли се е тревожила, първо, защото не е знаела, че племенницата й е в занаята, и второ, защото не й е било известно, че нередовно идващите банкноти са припечелени от професия, която на пръв поглед не води до проливане на кръв, но която осигурява на момчетата от подземния свят оборотните пари за извършването на други престъпления, които също не водят до проливане на кръв, като например продажбата на наркотици на юноши. Артър може и да не беше разбрал, но шестдесетте долара, които бе платил на дъртата мръсница Джасмин с дръпнатите очи, щяха да отидат направо при лошите момчета, които движеха цялата операция. И макар и Стефани Уелс, алиас Шана, да не бе говорила с Карела по този въпрос, той знаеше, че една значителна част от всеки цент, припечелен от нея с чудните й минети, също отиваха при момчетата от подземния свят. А тези момчета не бяха симпатични хора. На пръв поглед нямаше връзка между заниманието на Шана и смъртта на леля й, но Карела знаеше, че там, където откриеш миши лайненца, не след дълго ще откриеш и мишки.
Ето ги пак тримата симпатични слепци: Джими, Изабел и Хестър. Наистина, всеки един от тях държеше по няколко скелета в гардероба си, и това може би беше от значение, но може би и не беше. Ето го и Карела, който не знаеше какво да прави по-нататък. Щеше да му се наложи да подходи и към този случай, както към предишните. Да събере фактите и да ги оцени. Всъщност той вече беше направил това и не беше стигнал доникъде. Оставаше му да издири нови факти и отново да ги осмисля с надеждата, че няма пак да го доведат доникъде. Ако това станеше, можеше или да напусне полицията, или да отиде да спи.
Карела се прозина.
Отново разтри с юмрука си заскреженото предно стъкло и реши сутринта да прескочи до Дайамъндбек и да се опита да разбере защо кошмарите на Джими Харис бяха продължили толкова време, след като добрият майор Лемар му бе обяснил причините за травмата, която ги е предизвикала.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Карела много се надяваше да не го изпратят да търси информацията в 83-и участък.
В 83-и участък работеше дебелият Оли Уикс. На Карела не му бе приятно да работи заедно с него. Дебелият Оли бе много мнителен човек, а Карела не обичаше мнителните хора.
Мнителността му се простираше върху всички и всичко. Беше само на косъм от това, да се превърне в мизантроп, защото все пак харесваше отделни хора. Един от тях бе Стив Карела. Тъй като тази симпатия не бе дотам взаимна, Карела се опитваше да избягва 83-и участък и да влиза там само в краен случай. Неприязънта му към дебелия Оли граничеше с неблагодарност. В края на краищата, само в последно време той им бе помогнал да решат два случая.
Така че Карела се надяваше да не го пратят за информация в 83-и участък. Бе попитал по телефона Софи Харис за адреса й, когато Джими е бил на осемнадесет години. Тя му каза, че са живели на ъгъла на „Лендис“ и „Динсли“. Карела задържа дъх и след това й благодари по-топло, отколкото следваше. Районът се падаше на територията на 85-и участък.
Отидоха там десет часа сутринта в неделя. Майер бе малко махмурлия, но въпреки това успя да докладва доста смислено какво е открил или по-точно какво не бе открил в апартамента на Харис.
— Ако питаш мен, имало е нещо заровено в саксията, и после някой го е взел оттам.
— Джими ли?
— Може би. А може би да е убиецът. Взех малко пръст от саксията за анализ.
— Взел си почва.
— Какво?
— Взел си почва, не просто пръст.
— Добре де, взех каквото взех и го изпратих в лабораторията. Свърших тази работа преди да отида на сватбата на Ъруин. Искам да знаеш, че вчера ми отвори доста работа.