Удостоверението бе подписано от директора на школата Израел Шварц и подпечатано в долния десен ъгъл. На опаката страна имаше снимка на Харис с кучето и бе напечатано следното:
УДОСТОВЕРЕНИЕТО ДА ПОСЛУЖИ НА ТРАНСПОРТНИТЕ КОМПАНИИ, ПОЗВОЛЯВАЩИ ПЪТУВАНЕТО НА КУЧЕТА-ВОДАЧИ, ПРИДРУЖЕНИ ОТ СОБСТВЕНИЦИТЕ ИМ. МОЖЕ ДА СЕ ПОЛЗВА САМО ОТ ПРЕНОСИТЕЛЯ.
Жилището на убития се намираше съвсем близо до булевард „Мейсън“. Джеймс Харис бе убит само на две пресечки от дома си. На вътрешната страна на кожения му портфейл бе забоден медальон, който Карела взе за католически. На лявата китка на Харис имаше релефен часовник за слепи. На третия пръст на лявата си ръка имаше венчален пръстен. На дясната ръка имаше пръстен на завършил гимназията Еймъри в Дайамъндбек. Това беше всичко.
Приближи се лабораторният техник. Приклекна до Карела и започна да поставя вещите на убития в кафяви книжни кесийки, да ги запечатва и надписва.
— Какво според теб е това? — попита Карела и му показа медальона.
— Не съм вярващ — отвърна техникът.
— Не ти ли се струва, че е някакъв светец?
— И да бях вярващ — отговори техникът, — нямаше да вярвам в светци.
— Свърши ли вече? — намеси се Хортън.
— Да — отговори Карела.
— Искам да му сложат пластмасови кесии на ръцете — каза Хортън на техника.
— Готово — кимна техникът.
— Утре сутринта веднага ще изпратя човек в моргата — рече Карела.
— Добре — сви рамене Хортън и си тръгна.
Карела отиде при фотографа, който правеше снимки на площада.
— Ще ми трябва някой от вашата служба да му вземе утре сутринта отпечатъци от пръстите. Ще изпратя наш човек да ги прибере и да ги занесе на службата за удостоверяване на самоличността.
— В колко часа? — попита фотографът.
— Хайде да се разберем за осем.
— Много е рано…
— Какво да направя? — въздъхна Карела и направи жест на безсилие в посока на лабораторния техник, който вече нахлузваше пластмасова торбичка на дясната ръка на убития.
Откъм патрулната кола се яви Майер:
— Научи ли нещо?
— Казва се Джеймс Харис — отвърна Карела. — Живее на Южна Седма улица. Уреди ли нещо за кучето?
— Мърчисън обеща веднага да изпрати ветеринар.
— Добре. Ще останеш ли за малко тук, докато проверя адреса?
— Ти успя ли да направиш скица на местопроизшествието.
— Още не.
Санитарят се бе приближил до тях, тъкмо когато Майер задаваше въпроса за скицата.
— Вижте, ако си мислите, че ще висим тук, докато вие си правите шибаната скица…
— Ще стане само за няколко минути — прекъсна го Майер.
— Следващия път ни викайте, когато вече сте си свършили работата. А що се отнася до кучето…
— Какво имаш предвид?
— Онуй ченге там казва, че трябва да вземем и кучето. Аз няма да карам куче в линейката. Това е…
— Че кой ти казва да го караш?
— Онова ченге ей там. С черния балтон.
— Моногън?
— Не му знам името.
— Не си длъжен да вземаш кучето — успокои го Майер. — Но не мога да ти дам трупа, преди да съм направил скица на местопроизшествието. Нали нямаш нищо против? Обещавам ти, че е работа за една минута.
Карела знаеше, че скицата ще отнеме поне половин час.
— Майер — каза той, — чакай ме тук.
ГЛАВА ВТОРА
Във входа нямаше осветление.
Карела извади джобно фенерче и освети пощенските кутии. Джеймс Харис живееше в апартамент номер 3-С. Загаси фенерчето и натисна дръжката на вътрешната врата. Беше отключена. На първия етаж на стълбищната площадка мъждукаше гола крушка, която хвърляше жълтеникава светлина върху стъпалата, покрити с линолеум. Запъти се към третия етаж. След години работа в 87-и участък бе свикнал с такива стълбища.
Вземаше стъпалата по две не защото бързаше, а понеже беше започнал да го прави още от дванадесетгодишна възраст, когато се превърна в дългокрако кокалесто момче. Майка му го наричаше дългуч. Престана да расте на седемнадесетгодишна възраст, когато бе станал почти метър и осемдесет. Сега вече беше мъж с широки плещи и тесен ханш, с мускулестата пъргавина и леката стъпка на спортист. Косата му бе кестенява, очите му — кафяви. Бяха леко дръпнати надолу и това му придаваше азиатски вид.
Жилищните блокове в района на участъка бяха или много студени или прекалено затоплени. Блокът, в който се намираше, беше прекалено затоплен и влажен. Свали плетената си вълнена шапка и я пъхна в джоба на якето. Чуваха се звуци на включени телевизори и на вода, стичаща се в клозетни чинии. На третия етаж имаше три апартамента. Номер 3-С бе в дъното на коридора, най-отдалеченият от стълбището. Почука на вратата.