Като излезе от входа и седна на волана, Настя забеляза, че ръцете й треперят. Отвращението към сина на Соловьов бе толкова остро, че й се прииска веднага да вземе душ, за да се измие.
Промяната в Соловьов бе толкова поразителна, че Настя не повярва на очите си. Дори станалото почти пред очите му двойно убийство, в резултат на което загинаха любовницата му и неговият помощник, не бяха оставили толкова видима следа върху лицето му, както дните, прекарани в самота насаме с надигналата се у него ненавист към безсъвестно обиращите го издатели. Бузите му бяха хлътнали, топлите сиви очи — станали жестоки и сякаш бяха изтлели. Дори мекият обгръщащ глас се бе втвърдил.
— Володя, ние с теб ще имаме труден разговор, но не мога да ти го спестя — започна Настя. — Трябва най-сетне да сложим точката на и-то.
— Ти ме плашиш — усмихна се недружелюбно Соловьов. — Някое неприятно известие ли ми носиш?
— Известието после. Но първо въпросите, които също са неприятни. Не те питам от каква болест се сковаха краката ти. Знам съвсем сигурно, че са те пребили. И знам, че са били предприети специални мерки, за да не стигне историята до милицията. Подозирал ли си, че е замесен синът ти?
— Не те разбирам.
— Стига, Володя, този етап вече го минахме. Можеш спокойно да говориш с мен на тази тема, защото твоят син наистина няма никакво отношение към побоя. Повярвай ми. И на него повярвай. Сигурно има за какво да го упрекнеш, но само не за това.
— Как разбра?
— Разбрах. Трябва да ти се извиня за лъжата. Не работя във фирма.
— Ами къде?
— Там, където си работех. В криминалната милиция. Беше ми странно, че повярва на легендата за фирмата. Струваше ми се че трябва по-добре да ме познаваш и да знаеш, че за нищо на света няма да сменя работата си. А ти повярва и ме огорчи. Но не е там работата. След убийството, което е станало в дома ти, ми се наложи доста сериозно да се занимавам с „Шерхан“. И това, което научих, ми отвори очите за много неща. Ще ти разкажа всичко, което знам, но първо искам да чуя от теб какво се случи през декември деветдесет и трета. Ти си получил от издателството голям хонорар, сложил си парите в куфарчето си и си тръгнал за вкъщи. Било е тъмно и доста късно, нападнали са те, пребили са те, взели са ти куфарчето. Пристигнала „Бърза помощ“ и те откарала в болницата. По-нататък?
Соловьов мълча дълго, разглеждайки втренчено Настя. Външно бе спокоен, само адамовата му ябълка трескаво подскачаше нагоре-надолу.
— Можеш ли да ми обещаеш, че Игор няма да пострада, ако ти разкажа всичко?
— Давам ти дума. Наистина, един път те излъгах, но моля да ми повярваш. Игор няма да пострада поне за това, че не е участвал в нападението срещу теб.
— Е, добре. Дойде Автаев от издателството. Дълго се въртя, търси думите…
… Той изглеждаше много нещастен и виновен. Виждаше се, че иска да съобщи на Соловьов нещо неприятно, но не знае как да го направи. Най-после се реши.
— Володя, ние сме потресени от това, което се случи. И знаеш ли, помислихме, че не може да е съвпадение. Нападнали са те тъкмо когато си носел много пари. Разпитахме всичките момчета в издателството и… С една дума… Володя, събери мъжество. Едно момче, фотограф, си призна, че твоят син го помолил да му съобщи кога си получаваш хонорара. Не знам само къде и как са се запознали. Но той съобщил на Игор още сутринта него ден, че трябва да отидеш за хонорара. Разбира се, моментално уволнихме фотографа. Днес сутринта говорихме с Кирил и решихме, че и ние имаме вина за твоето нещастие. Все пак наш сътрудник си… Затова не се притеснявай за парите, след ден-два ще компенсираме цялата сума. А с Игор какво ще правиш — не ми стига ума.
— Не вярвам — прошепна Соловьов, като с усилие мърдаше главата си. — Игор не може да го направи.
— Володя, и за нас беше трудно да повярваме. Вчера ходих у вас, исках да попитам момчето няма ли нужда от помощ. И знаеш ли какво видях? Нови дрехи и нова апаратура. Видеомагнетофон, музикална уредба — и всичкото съвсем новичко, още не е разопаковано. Игор каза, че намерил пари, случайно ги намерил. Можеш ли да повярваш? Бащата ограбен, а синът в това време случайно намира голяма сума? Разбирам, че те боли да слушаш всичко това, но трябва да решим въпроса сега, докато не е станало късно, докато може нещо да се направи.