Той намрази Михаил Черкасов от деня, в който го видя да танцува на студентския бал с Яна. Студентите от инженерно-строителния институт, където учеше Якимов, направиха новогодишна вечер заедно с Плехановския. Тогава Евгений за първи път видя Яна и разбра какво трябва да изпитва човек, сразен на място. Той винаги бе весел човек за компании, активно ухажваше колежките, но дотогава не беше изпитвал нищо подобно. Краката му ставаха памучни само при един поглед към нежното тъмнооко лице, дъхът му спираше, ръцете му трепереха. Той се опита да се запознае с нея, Яна побъбри с него няколко минути и хукна да танцува с едрия пълен дългокос младеж, когото гледаше влюбено и нежно. Якимов не бе имал никога и такива пристъпи на ревност. Просто се побъркваше.
Това приличаше на видение. Не можеше да мисли за нищо друго, само за Яна. Сънуваше я, чуваше гласа й, беше готов да я види във всяко чернокосо момиче на улицата, в метрото, в института. Научи къде живее и започна да я следи. Яна, която върви под ръка с Черкасов, прегръща се с него на трамвайната спирка, целува се в киното, бе болезнено непоносима гледка за него.
Той започна да слабее, топеше се пред очите на всички, изгуби съня си. Нищо не можеше да направи със себе си. Много негови колеги на този бал се запознаха с момичета от Плехановския институт и започнаха да се срещат с тях. Точно от тях Якимов научи как отвратителният педераст е опозорил Яна. И Женя се втурна на помощ.
Яна едва го позна, съвсем не помнеше студента строител, който се опитваше да завърже с нея познанство преди няколко месеца. Тя малко приличаше на онова момиче, което той видя преди две седмици с Черкасов в парка „Соколники“, там двамата вървяха хванати за ръка — бяха избягали от лекции. Тя бе пребледняла, под очите си имаше огромни тъмни кръгове, речта й бе станала по-бавна, сякаш се препъваше. Женя я заведе в едно ресторантче и когато след двете изядени шишчета тя хукна към тоалетната, стиснала устата си с ръка, той разбра всичко.
— Омъжи се за мен — каза й той на другия ден. — Каквото и да говорим, детето има нужда от баща. Ако не искаш да живееш с мен, ще се разведем, когато малкото стане на годинка. Но нека се роди законно.
— Защо го правиш? — попита бавно Яна. — Поемаш такъв товар. Жена с дете, бащата на което е отвратително порочно чудовище. Защо?
— Аз те обичам. Можеш да ми се смееш. Но аз те обичам. Все ми е едно кой е бащата на детето ти. Важното е, че ти си майка му. И трябва да напуснеш Плехановския институт, там ще те съсипят.
Предложението бе разумно. По това време Яна вече бе почувствала добре какво е да си изложен на всеобщия присмех. С мъка изкара до сесията, подаде документите си в икономическо-статистическия институт, мина един семестър и си взе академична отпуска за една година за раждането на детето. Момчето се роди в законен брак.
Но Якимов се беше надценил. Когато предлагаше на Яна ръката и сърцето си, той вярваше искрено, че му е безразлично кой е бащата. След раждането на момчето всичко се промени. Якимов гледаше бебето, а виждаше Черкасов. Видението се върна, но вече не бе видението на любовта, а на ненавистта. И всеки път, когато лягаше до жена си в леглото, Евгений мислено си представяше как е правила любов с хомосексуалиста. Интересно каква ли поза е предпочитал оня? Сигурно задна, за да се убеди, че милва момче.
След академичната отпуска Яна се върна в института и го завърши благополучно. Якимов веднага започна да настоява за раждането на тяхно общо дете и Яна с радост се съгласи. Първата бременност прибави към теглото й десет излишни килограма, но сега мъжът й повече я харесваше. Изглежда, бе по-влюбен отпреди, когато тайно я следеше и умираше от ревност и любов по нея.
Второто бебе — момиче — донесе на Яна още десет килограма и огромно щастие в семейството. От самото начало живееха дружно, характерите им се оказаха учудващо подходящи един за друг, а общото дете още повече ги сближи. Когато Яна забременя за трети път, се появи въпросът за аборт.
— Раждай — заяви решително Якимов. — Колкото повече деца, толкова по-добре.
— Но аз едва започнах да си стъпвам на краката — възрази неуверено Яна, която тъкмо захващаше собствен бизнес, и то доста успешно. — Ако изляза от релси дори за година, после ще трябва да започвам всичко отначало.
— Аз ще напусна работа и ще стоя с децата, а ти можеш спокойно да си продължиш бизнеса. Моля ти се, Яночка, нека да имаме още едно дете.
— Ами ако още повече надебелея? — засмя се Яна. — Ти ще ме напуснеш.