— Да не си посмяла така да се шегуваш — сърдеше се Якимов. — Никога няма да те изоставя, дори ако станеш един тон, оплешивееш и си сложиш изкуствена челюст.
Не се наложи да я агитира дълго, тя също обичаше децата и бе готова да ражда толкова, колкото е в състояние да отгледа.
Всичко вървеше добре. Но синът на Яна и Черкасов растеше и с всеки изминал ден все повече заприличваше на баща си. По цели дни до Якимов вървеше малкият Миша Черкасов. Животът отново стана непоносим. Момчето поразяваше с изключителните си математически способности, играеше блестящо шах, с една дума, бе живо въплъщение на онзи негодяй и педал, за когото не трябва да има място на земята. Син на хомосексуалист! Ами ако това се предава по наследство? Якимов няма да понесе такъв позор, ако момчето, носещо неговата фамилия и считано за негов роден син, бъде хванато със смъкнати гащи до някой гол задник на еди-кое си момче. За нищо на света. Той е виновен, Черкасов, той превърна живота на Женя Якимов в ад, всекидневен, постоянен, безкраен. Той опозори Яна, накара я да страда. Той отрови живота и на Якимов. За него няма място на земята. Няма и не трябва да има.
Отначало Евгений просто искаше да го убие. Следенето бе нещо обикновено, някога, когато ходеше по петите на обожаваната Яна, добре се беше тренирал. Като научи в едно справочно бюро адреса на Черкасов, Якимов започна да прониква полека в живота на врага, в навиците му, в обкръжението, режима на работа, за да измисли как, къде и кога да го убие по най-безопасния начин. Но постепенно плана й се модифицира. До Черкасов се появи очарователният Олег Бутенко — копие на младата Яна. Значи този урод е останал верен на вкусовете си. Какво пък, още по-лошо за него.
Като издебна момента, когато Черкасов бе на работа, Евгений позвъни в дома му. Не беше трудно да се разберат с Олег, той се оказа крайно лекомислено същество и лесно влезе в контакт, защото запасът му от наркотици свършваше. Точно тогава окончателно се оформи чудовищният план за унищожаването на Михаил Черкасов. Оставаше само да изясни какви наркотици използва Бутенко и да ги намери в достатъчно количество, за да осигури сходството на бъдещите смъртни случаи.
Проблемите се решаваха поетапно. Първо помощника, човек, готов за пари да направи какво ли не. След това — вилата на Шарапови. За плащането услугите на помощника и за наркотиците трябваха пари и изтънченият ум, раздиран от ревност и ненавист, породи идеята откъде да ги намери. По-точно — да ги спечели. Отвлечените момчета могат да бъдат давани под наем на също такива чудовища като Черкасов. Когато бъдат намерени труповете им, експертизата ще установи, че момчетата са водили полов живот с мъже, това трябва да насочи към Черкасов. И от това може да се печели.
Оставаше да реши въпроса с уликите. Това вече бе третото посещение на Якимов при Олег Бутенко. Прекалено концентрираният препарат свърши работа. От вълнение кръвното на Якимов рязко подскочи, от носа му потече кръв. Като извади кърпичка и стисна здраво носа си, той повдигна края на килима, за да не го изцапа с кръв. Успя да свърши навреме — няколко капки капнаха точно там, където преди малко бе светлият килим. След като се съвзе, Евгений грижливо избърса пода със собствената си кърпичка и оправи килима, както беше постлан. Мушна по-дълбоко бележника, намерен у първото отвлечено момче Валерий Лискин. Потърси сред вещите на Черкасов нещо, което да подхвърли до трупа, намери иглата за вратовръзка, откъсна малката подкова от верижката на нея и я прибра в джоба си. Убеди се, че Олег е мъртъв. Край, може да си върви.
Сега оставаше да търси подходящите момчета, да се запознава с тях, да ги качва в колата и да ги откарва извън града. После, когато умрат от наркотици, да извози труповете. И да чака кога милицията ще стигне до това нищожество. Разбира се, трябва да й се помогне. Якимов знаеше как да го направи.
Когато прочете най-накрая във вестниците за ареста на Черкасов, камък му падна от душата. Той направи това. Сега вече може да спи спокойно.
Когато се върна на работа след посещението си при Соловьов, Настя се учуди, че не намира нито Селуянов, нито Доценко. Бяха обещали да се появят привечер, трябваше да обсъдят доста въпроси.
— Да беше се позабавила още — измърмори полковник Гордеев. — Отидоха да арестуват Шикеринец.
— Как? Вече? — изуми се Настя. — Случило ли се е нещо?
— Коротков се съсипа да звъни, там е пълно с улики срещу Шикеринец. А пък когато показал снимката му — всичко се задействало. В досието за убийството на Светлана Соловьова има описание на някакъв мъж, когото са виждали край нея няколко пъти, но когото никой не е познавал. Между другото в епизода с жената на Соловьов Шикеринец е действал заедно с братовчед си, сиреч с Мешков. Тук, в Москва, не е било възможно да задействат Мешков, Соловьов го е познавал по физиономия. А там са се отпуснали. Та момчетата отидоха и за двамата. Ще чакаш ли?