Всеки ден върху бюрото на старши оперативния служител от криминалната милиция Анастасия Каменска се трупаха сведенията за хората, обитаващи вилите. Колегата й Коля Селуянов, голям поклонник на всякакви нагледни чертежи, планове и карти, направи специално за нея огромна схема на постройките, голяма колкото цялата стена, под чертежа на всяка къща залепи плик. Според замисъла му в него трябваше да се събират сведенията за собствениците. Настя го възприе като разумно и прие с благодарност плода на Селуяновия труд, веднага окачи схемата на стената в кабинета, точно срещу бюрото си. Но не вярваше много, че разработката на тази линия ще бъде резултатна.
Основните усилия на оперативните служители бяха за изучаване обкръжението на изчезналите юноши. Трябва да има нещо общо помежду им! С кого са дружали? От какво са се интересували? Къде са тръгнали в деня, когато са излезли от къщи и не са се върнали? Спортували ли са? Задаваха се огромно количество въпроси, за намиране на отговорите им отиваха сили и време, а резултатът бе нулев. Нито една точка, която да обединява приживе изчезналите. Нито една. Освен външността. Но каква версия да построиш върху този факт?
— Да не е някой нелегален публичен дом за хомосексуалисти? — попита недоумяващо Юра Коротков.
— Тогава трябва да е бил за един-единствен хомосексуалист — отговаряше му Настя. — Изчезналите момчета са сякаш с едно лице. Би трябвало различните мъже да имат различен вкус. Блондини, брюнети, рижи, белокожи, мургави. Но защо ги дрогират? Да станат зависими и да не се опитват да бягат? Разбирам, ако момчетата се различаваха и са били предназначени за много клиенти. Но ако всичко това е било за един-единствен клиент, тогава не виждам логиката. Защо са му толкова партньори? При това еднакви. Да си намери един и колкото иска да прави с него любов.
— Ася, та той е ненормален, това е съвсем очевидно. А ти искаш никаква логика.
— Искам. — Тя тръсна неотстъпчиво глава. — Защото и ненормалните си имат логика. Не е като нашата, но имат.
— И мислиш, че този луд живее в една от вилите в „Мечта“?
— Не е задължително. Може там да живее неговият помощник, които му търси момчета. Макар че ти си прав, Юрик, лудите нямат помощници. Помощникът прави заедно със стопанина си едно общо нещо и трябва поне малко от малко да споделя неговите интереси и да участва в деленето на печалбите.
Тя помълча, като старателно си направи кафе в чашата, разбърка с лъжичка захарта, извади цигара. Дръпна дълбоко и изпусна дима.
— Или този луд трябва да е много състоятелен. Който може да си позволи да наеме помощник срещу огромно заплащане. Ако цялата работа е във външността на младежите, тогава наистина той е напълно луд. Погледни. — Тя подаде на Коротков графиката, на която бяха нанесени датите на изчезване на юношите и датите, когато са намерени мъртви в различни краища на града. — Този луд, както благоволи да го наречеш, намира следващия, когато предишният е все още жив и здрав. И дори не е сам. Първият потърпевш изчезва през септември, умира през декември, а през това време изчезват още четирима. Можеш ли да ми обясниш защо събира в дома си този харем? Разбирам, ако всеки следващ изчезва тогава, когато предходният е умрял. Добре, харесва мургавите чернокоси момчета, добре, те не искат да правят с него любов на чист акъл, трябва да ги дрогира. Приучва ги към наркотици, държи ги близо до себе си, вкарва ги в леглото си. Момчето умира от свръхдоза — търси друго. В подобно поведение има логика. А в нашия случай? — Тя махна изразително с ръка очертавайки във въздуха неизвестна фигура. — Защо всички умират от свръхдоза?
— Може пък специално да ги убива — предположи Коротков. — Например, момчетата му омръзват.
— Аха, омръзват му — прекъсна го Настя. — И той си търси точно такъв за смяна. Къде е смисълът? Не е врат, ами шия. Добре, да допуснем, че вече не харесва момчето, което от големите дози наркотици губи привлекателността си. Но нали започва да дрогира и следващия, тоест предварително предприема нещо, от което бързо ще престане да харесва момчето. Той да не се кани цял живот да прекарва нещастните юноши през конвейера си? Намери едного, води го вкъщи, след месец — другиго, хем предишният е още жив и здрав, след още един месец — трети. А къде отиват първите двама? Нали са тук, никъде не са се дянали. По някое време ще умрат… Не, Юра, нещо не ни е вярна сметката. Тая работа не става така.
— А как?
— Много умно — прихна Настя. — То ако знаех как точно става цялата тази работа, отдавна нямаше да седим и да се правим на дълбоко замислени хора. Изобщо хайде да не философстваме, а да се заловим с делничните задачи. Донесе ли ми нещо?