— Ами да — усмихна се широко Юра. — Поредната порция биографични клюки за жителите на луксозните вили.
Настя никога не разбираше как може Коротков да работи с откъслечни и безпорядъчни бележки, като в същото време се изхитряваше да не обърка нищо. Лично тя се отнасяше към информацията грижовно, като към крехка скъпоценна вещ, която само при смяна на една буква, цифра или запетая променя значението си и губи истинската си ценност. Юра остави на бюрото й цяла камара листове — ксерокопия на някакви справки и свидетелства, листове, откъснати от тефтер, със съкратени в бързината думи. Самата Настя бе ужасно ленива във всичко несвързано с работата, можеше дълго да не разтребва в жилището, но при информацията й винаги цареше идеален ред. Затова, като повъздиша печално над струпаните на камара бумаги, извади чисти листове и започна внимателно и систематизирано да записва новопостъпилите сведения за обитателите на „Мечта“-та.
Какви хора живеят предимно в скъпите постройки? Много ясно — новозабогателите, тези, които днес наричаха „нови руснаци“. За старите тук е скъпо. Но пък премествайки се в просторните тухлени къщи, най-често новите оставяха в градските апартаменти родителите си. Само в три от двайсет семейства в „Мечта“ имаше баби и дядовци, които се грижат за децата, докато техните синове и дъщери се занимават с бизнес в офисите си. Настя реши, че май тези три семейства могат да бъдат изключени временно от наблюдението, едва ли водят момчетата и юношите в къща, където има възрастни роднини. Остават седемнайсет. Множко са, особено ако се има предвид, че не е известно дали има някаква връзка между отвличането на юношите и тези вили. Ще хвърлят сили и време за старателно проучване на всички жители, а сетне ще се окаже, че всичко е било напразно.
Едно обстоятелство затрудняваше сериозно работата. За деветимата изчезнали юноши, които се отличаваха по нещо от общата маса на „изчезнали и незавърнали се“ знаеха само те, сътрудниците от отдела за борба с тежките престъпления към управлението за криминално разследване при МВР в Москва. Нито една друга жива душа не знаеше за това с изключение на самите престъпници, естествено. Миналата година безследно изчезнаха в цяла Русия 58 хиляди души, по-миналата — 48 хиляди, в столицата цифрата бе също достатъчно голяма. Сред всички изчезнали никой не забеляза тези деветимата чернокоси тъмнооки мургави момчета и юноши. Никой освен Анастасия Каменска, която обичаше да работи с информацията и знаеше как се прави това. Тя разказа за подозренията си на своя началник, полковник Гордеев, и след като я изслуша, той се съгласи, че в случая има над какво да се поработи. Но имаше малко основания за придаване официален статус на делото. Има много младежи, починали от свръхдоза наркотици. И малцина от тях умират в топлото си и чисто легло. Затова пък доста често това става там, където не е желателно да бъде намерен трупът и престъпниците се стараят да махнат по-далеч от мястото на смъртта такива покойници. Такива нещастници биват извозвани и хвърляни на улиците, в парковете, в мазета и входове, други са хвърляни в реката, оставяни извън града. Много от тях са обикновени консуматори на наркотици, водят съответния начин на живот, по няколко денонощия, че и седмици не се появяват вкъщи, така че формулата „не живеел вкъщи и умрял от наркотици“ по принцип се отнася за доста голяма група хора. И на никого нямаше да му хрумне да обединява няколко души по признака „външност“. Ако Настя бе намекнала подобно нещо на следователя, той щеше да й се изсмее. Ако пък не се изсмее, ако види основания и възбуди дело за чернокосите мургави юноши, щяха да дадат делото на самия Гордеев и подчинените му. И тогава щяха да ги държат отговорни за резултата и да искат отчети за свършеното. Точно затова работеха скришом без много шум. В рамките на оперативната разработка по един-единствен факт: проверяват какво участие има синята волга в изчезването на шестнайсетгодишния Дима Виноградов. А всичко станало си беше чиста партизанщина.
Прехвърляйки новите сведения на чисто, Настя поглеждаше замислено листчето, където бе написано с едри красиви букви „Владимир Александрович Соловьов“. И по-надолу:
Роден: 1953, 5 април.
Месторождение: Москва.
Професия: преводач.
Семейно положение: вдовец.
Задно с него живеят: -
Членове на семейството, които живеят отделно: син, Игор Владимирович Соловьов, роден 1976 г.