На пети април, в петък, има рожден ден. Като че ли трябва да го посетя, помисли Настя. Да го поздравя, а едновременно с това да видя с очите си тази вилна „Мечта“.
Обсъждането на въпросите за рекламата на новите книги бе планирано за единайсет, но както си му е редът, започна почти в единайсет и половина. Чудно защо хората, работещи в една организация и заемащи кабинети на един етаж, никога не могат да се съберат и да започнат съвещанието си навреме. Сякаш се събират от различни градове. А имат да изминават само десет метра от своята стая до кабинета на генералния директор.
Генералният директор на издателство „Шерхан“ Кирил Есипов, млад невисок русокос мъж, обичаше рожбата си и с цялата страст, която притежаваше, се грижеше за нея. Започна кариерата си като редактор в голямо издателство и съвсем случайно попадна на златна мина, на която заложи, рискува и организира собствена фирма. Тази златна мина бе литературата на страните от Изтока. Затова нарече издателството си „Шерхан“. Кой не помни прочутия тигър от индийските джунгли в приказките на Киплинг.
Есипов започна с поредицата „Източен бестселър“, затъна в дългове, тегли кредити. Първите няколко книги не се купуваха добре, в Русия нямаше много любители на изисканата източна проза, но Кирил твърдо вярваше в своята звезда. Изобщо не възнамеряваше да учи руския читател на любов към сложната литература, изпълнена с непонятни за европееца образи. Издаваше кримки и трилъри и чакаше кога ще намерят своя читател. И дочака. Най-накрая любителите на детективска литература усетиха поредицата и започнаха ентусиазирано да изкупуват книжките, върху кориците на които се виждаше засуканият монограм „ИБ“ — „Източен бестселър“. Вложените средства се възвърнаха и Есипов пусна втора поредица — „Любовен роман от Изтока“. Отначало и тук нещата буксуваха, но Кирил умееше да чака. Той съумя да забележи зърното, което трябваше да превърне книгите в широко четени. Това зърно се наричаше „европеизация“. В книгите само имената на авторите и множеството екзотични детайли, силно украсяващи произведението, бяха истински източни. А в по-голямата си част действието се развиваше в Европа и Америка и повечето действащи лица изобщо не бяха от източните страни. Но тази проза не се търсеше в родината на авторите и не предизвикваше издателския интерес, в Япония и Китай почитаха и култивираха традиционната литература, която малко привличаше невзискателния съвременен читател, израснал в страните с европейска цивилизация. Наистина, колко читатели ще намерите в днешна Русия, които са способни да оценят изискания образ: „Не мога спря сълзата, търкулната по бузата, и няма да забравя този, който ми показа, че всичко е само шепа пясък.“
Издателство „Шерхан“ си стъпваше на краката и се появи финансова възможност да влага пари в рекламата. Тя стана постоянната неразрешима пречка в споровете между Есипов и търговския директор Автаев, който пресмяташе скъпернически всяка копейка и трепереше над всяка рубла. Днес им предстоеше да обсъдят плана за рекламната кампания около новата книга от поредицата „Източен бестселър“. Есипов се подготвяше за момента, когато ще се наложи да хаби красноречието си, убеждавайки търговския директор да вложи пари в подобно начинание.
— Поредицата бездруго е достатъчно напреднала — говореше високо и възмутено Автаев. — Реализацията е на добро средно равнище и не смятам, че е необходимо да се занимаваме с допълнителна реклама.
Средно равнище на реализация означава, че за не повече от четири месеца книгата се продава от склада на търговците на едро. При добра реализация тиражът напускаше склада за два месеца и това позволяваше бързо да се завъртят вложените пари и да се получи печалба, която минимално да пострада от инфлацията.
— Трябва да се стремим да ускорим реализацията — възрази меко Есипов.
— Точно така ще стане — упорстваше Автаев. — Поредицата е пусната, сега процесът ще се развива от само себе си. Нали знаеш как става това във всички издателства. Първите книги не вървят добре, после тръгва все по-добре и по-добре, напълно независимо от качеството на произведението. Това си е обективен процес. И защо да харчим пари за нещо, което така и така ще стане? Не разбирам.
— Защото искам да увелича тиражите. Ако чакаме поредицата сама да набере скорост, трябва да се ограничим с максимум седемдесет хиляди тираж. А аз искам още отсега да отпечатваме към сто и петдесет хиляди. И да имам гаранция, че ще се продаде.
— Ами да — замаха изплашено с ръце Автаев, — ще вложиш парите в такъв огромен тираж, а той изведнъж не се продаде? Никой не ти дава никакви гаранции.