Бърди кимна. При първа възможност той проведе спокоен разговор с Е. К. Тали.
— Вашите наблюдения заслужават внимание — каза внимателно Тали след няколко милисекунди пауза за основен самоанализ. — Умовете на Джулиъс и Стивън Грейвс имат някои качества, които могат да допълнят моите. Масовата паралелна обработка има своите предимства, макар че като цяло те не компенсират бавната скорост на неутралните органични нервни вериги — Тали внимателно се огледа. — Джулиъс и Стивън Грейвс обаче притежават една слабост, която може да бъде фатална. При извънредни обстоятелства те — особено Джулиъс — ще са склонни да правят преценки, повлияни от емоциите. В Съвета ме предупредиха за това. Може би в това вие ще можете да ми помогнете. Грейвс ще се опитва да скрие от мен последиците от емоциите, защото знае, че аз ще докладвам на Съвета. Ако неговите действия ви се струват опасно емоционални или прекалено пристрастни от хормоналните влияния на органичния интелект, трябва веднага да ми съобщите.
— Разбира се. Можете да разчитате на мен.
— Хм. Наистина ли? — последва кратка пауза. — Аха!
— Вие използвахте глагола идиоматично, не буквално — Е. К. Тали кимна доволно. — Да, наистина. Логиката и бавното действие на вашите аритметични схеми изискват това. Радвам се, че пътищата на органичния интелект ми стават ясни.
Той се отдалечи. След него остана миризма на гранясала мазнина.
Бърди почувства за момент удовлетворение, изместено бързо от смущаващата мисъл, че Грейвс бе луд като варнианец, но и Е. К. Тали не бе по-добър. Какво ми влиза в работата, щом и двата чешита ми се доверяват, каза той.
Разпространение: Светът на варнианците, Еварнър, обикаля около звезда клас F близко до центъра на елипсовиден газов облак, известен в Четвъртия съюз като „Лебеда на Херкулес“. Той лежи приблизително на 170 светлинни години от Сол в посока разполовяваща ъгъла между галактическата нормала и вектора на галактическия център.
Преди откриването им от хора-изследователи варнианците са се разселили от първоначалната си родна планета на тринайсет други планети, като са използвали кораби със скорост по-малка от тази на светлината. Всичките четиринайсет варниански светове лежат в или на границите на газовия облак „Лебеда на Херкулес“.
След първото им откриване (през Е. 1983 от членове на Арката на Дмитриев) посредством контакт с хора малка група варнианци се разпространили в Четвъртия съюз и Сикропеанската федерация. Разпоредбите в спиралния ръкав забраняват създаването и съществуването на всякаква колония от варнианци с над четири хиляди члена, с изключение на самата Еварнър или на някой от първоначалните тринайсет варниански колониални свята. Смята се, че въпреки варнианската петиция в обозримото бъдеще този закон вероятно няма да се промени (Вж. „Култура“ по-долу).
Населението от варнианци из целия спирален ръкав се оценява на 220 милиона. Макар да не съществува опасност от изчезване, те са един от по-малобройните интелигентни видове в региона.
Физически характеристики: Варнианци претърпяват гъвкава метаморфоза, осигуряваща голяма физическа трансформация. Тъй като Еварнър е планета с ниска температура, близка до долната граница за видовете, дишащи кислород, живеещите там варнианци имат сферична форма, позволяваща максимална топлинна консервация. При нужда те използват псевдоподи15 с различна големина, но рядко се отклоняват много от сфероида.
В по-топли среди варнианците са по-малко принудени да променят външния си вид. В присъствие на членове на други видове те често мимикрират основните елементи на ендоскелета16, структурата на крайниците и вида на кожата до такива подробности като цвят на очите и на косата, както и поведението. Не са известни граници на тази мимикрия („Не съдете за варнианката по топлината на усмивката й.“)
История: Варнианската история прилича на постоянна битка с расовото безумие. Ако у някои видове съществува ярко несъответствие между интелигентност и рационално поведение, това са варнианците. Събраните от хора и сикропеанци археологически данни показват, че варнианската цивилизация е била най-малко пет пъти напълно унищожавана. Всяко унищожение, настъпвало без предупреждение, е следвано от продължителен стабилен период на мирно развитие и бавно възраждане. Изчислено е, че тези цикли са били с продължителност от четирийсет хиляди години (втория упадък) до седемстотин хиляди (четвърти упадък).
15
Временни израстъци от протоплазма у едноклетъчни и някои многоклетъчни организми, които служат за движението им с цел намиране на храна. —