Калик знаеше, че няма да намери отговор, ако стои и мисли над въпроса.
Тя се върна на кораба, извади друго въже, закачи го за една скоба към главния корпус на „Хев-ит-ол“ и след това го върза здраво около кръста си. Ако някой дойде и реши да полети с „Хев-ит-ол“ на междупланетен полет, докато Калик е долу в „Глистър“, щеше да има големи проблеми.
Но и сега проблемите й не бяха малки.
За разнообразие Калик отиде до границата на зоната. Няколко секунди стоя там, колебаейки се. Нямаше никаква гаранция, че с онова, което прави, ще помогне на Дариа Ланг и Ханс Ребка — още по-малко, че това е най-добрият начин да им помогне. Ако имаше по-добро решение, тя беше длъжна да го намери.
Докато стоеше и умуваше, над главата й се чу свистене. Беше фейдж. Носеше се на не повече от петдесет метра от повърхността. Тъмната му паст беше затворена, но тя можеше да се отвори за секунди.
Калик изсвири една молитва на Рисестрес, главното небожество на официалния хименоптеки атеизъм. Премигна с всичките си очи, пристъпи напред и пропадна през неосезаемата повърхност на „Глистър“.
Глава 12
„Инкомпарабъл“ — несравнимо дрънчащ, ръждив, тежък и миризлив — приближаваше Гаргантюа. Бърди Кили и Джулиъс Грейвс, насочили вниманието си върху спътниците, очакваха детайлна картина от самия „Глистър“, докато Е. К. Тали следеше непрекъснато на дисплея гигантската планета. Той стоеше мълчалив вече петнайсет часа — от момента, в който сензорите показаха за първи път образа на Гаргантюа.
За Бърди Кили това беше чудесно. Конструкторите на Тали бяха разбрали, че тялото на хуманоида ще се нуждае от почивка, но неорганичният му мозък очевидно работеше непрекъснато. През последните три дни Бърди беше събуждан от дълбок сън дузина пъти от докосване по рамото и учтивия въпрос: „Мога ли да говоря?“
Накрая Бърди не издържа.
— По дяволите, Тали! Престанете с тези въпроси. Защо за разнообразие не отидете и не попитате Грейвс? Джулиъс и Стивън знаят десет пъти повече от мен.
— Не, комисарю Кили, това не е вярно — Е. К. Тали поклати глава, упражнявайки общоприетия човешки жест за прилична и обичайна човешка пауза, преди да отговори. — Те знаят много повече от десет пъти. Може би сто пъти? Нека да помисля по въпроса.
При гледката на Гаргантюа той остана за малко мълчалив. Но вече се беше окопитил и излизаше от своя унес през екраните на дисплея. За радост на Бърди обаче Тали се обърна към Джулиъс Грейвс.
— Ако мога да говоря, отнася се до съобщенията, които получихме от Дариа Ланг и Калик. Професор Ланг предполага, че „Глистър“ е артефакт на Строителите и Калик е съгласна с нея. Има ли други доказателства, които да подсказват присъствие и дейност на Строителите в околностите на Гаргантюа?
— Не. Най-близкият артефакт до Гаргантюа е Умбиликал, свързващ Куейк с Опал — гласът беше на Стивън Грейвс. — Той е единственият, за който се съобщава в звездната система на Мандъл.
— Благодаря ви. Точно това показват и моите банки с данни, но аз се питах дали няма несъответствия, каквито имаше в други области — Тали се пресегна и потупа екрана, запълнен от образа на Гаргантюа. — Бихте ли разгледали това, моля ви се, и ми кажете мнението си?
Показалецът му беше върху оранжево червеникаво-тъмнокафявото петно под екватора на Гаргантюа.
— Яркият овал? — попита Грейвс. Той погледна за момент, после насочи вниманието си към другия екран, където сензорите бяха настроени за анализ на обема от пространството, заобикалящо „Глистър“. — Съжалявам. Нямам информация за това.
За негова най-голяма изненада Бърди имаше. Най-после той знаеше нещо, което не беше известно на Грейвс.
— Нарича се „Окото на Гаргантюа“. Голям газов въртоп, постоянен ураган с около четирийсет хиляди километра в диаметър — той посочи към екрана. — Виждат се дори вихри от двете страни.
— Виждам ги. Знаете ли откога съществува „Окото на Гаргантюа“?
— Не точно. Но е тук от колонизирането на системата Добел. Хиляди години. Още преди векове всички проучвателни екипи, идвали тук да изследват за минерали, са го снимали. Във всяка детска книга се говори за него. Има и рисунки. Това е известна част от звездната система, едно от природните чудеса, които сте изучавали в училище.
— Говорите метафорично. Не съм научил нищо в училище, защото не съм го посещавал — Е. К. Тали се намръщи. Той експериментираше с това изражение като начин да посочи парадокс или дихотомия28 на избор и почувства, че изразът му постигна удовлетворително ниво на изпълнение. — Но знанието не е проблем. „Окото на Гаргантюа“ не трябва да се описва на децата като едно от природните чудеса на звездната система. Има сериозно основание за това — а то не е.