— Шанс пет на шест да стигнем живи и здрави?! — Джулиъс Грейвс погледна Тали. — Защо не го казахте по-рано?
— Поради три причини. Първо, до този извод стигнах, след като разгледах аналогични ситуации на други места и при други случаи. Този преглед извърших само преди трийсет секунди. Второ, техниката ще осигури безопасно кацане, но шансовете за безопасно последващо излитане не могат да се изчислят без допълнителни данни за повърхността на „Глистър“. И трето, процедурата вероятно ще доведе до загубата на ценно имущество — „Инкомпарабъл“.
— Комисар Кили — Грейвс се обърна към Бърди. — „Инкомпарабъл“ е собственост на правителството на Добел. Като негов представител как гледате на тази евентуална загуба?
Бърди беше завършил изкърпването на корпуса на „Дриймбоут“ и при работата си беше изгорил палеца. Той се отблъсна от корпуса на кораба и докато плуваше към Тали да вземе една подпорна греда, огледа трюма на „Инкомпарабъл“.
— Отвратителен ръждив, мръсен варел, миришещ на неизхвърлено цукало! Трябвало е да бъде предадено за скрап преди петдесет години. Ще ми се да се махне от очите ми и това да стане колкото се може по-скоро.
Тали се намръщи.
— Да разбираме ли, че вие одобрявате потенциалната загуба на „Инкомпарабъл“?
— С една дума казано, приятелю, да.
— Тогава, ако мога да говоря, аз ще ви опиша техниката. Може да се намери в по-старите части на банките с данни. В древни времена, когато някои искали да вземат за себе си нещо, което други желаели да запазят, те често прибягвали до метод, известен като лъжлива атака…
Споразумението по принцип не гарантира споразумение на практика. Е. К. Тали и Стивън Грейвс се споразумяваха безкрайно дълго, докато стигнат до единодушие относно най-добрия метод. Трябва ли „Инкомпарабъл“ да бъде изпратен преди „Дриймбоут“, минавайки през периферията на облака фейджи, обикалящи в орбита, и да се опита да ги отклони от „Глистър“? Или е по-добре старият товарен кораб за руда да отлети по траектория, която да го отведе на „Глистър“, а „Дриймбоут“ да го следва на малко разстояние, разчитайки в присъствието на по-големия товарен кораб като по-съблазнителна цел, да бъде оставен без внимание?
Най-накрая Тали и Стивън Грейвс се съгласиха за едно нещо — че не разполагат с достатъчно данни.
— Тъй като няма достатъчно информация, за да се направи аргументиран избор — каза извинително Тали на Бърди Кили — единственото, което мога да предложа, е да прибегнем към алеаторична29 процедура.
— Какво означава „алеаторична процедура“? — Бърди забърка в джоба на якето си.
— Алеаторична процедура е тази, която съдържа шансове и случайни елементи.
— О, точно това си помислих и аз — Бърди извади колода карти и сръчно я разбърка. После я подаде на Тали. — Изберете една карта, Е. К. Която и да е. Ако изберете червена, корабите ще летят далеч един от друг. Ако е черна ще се залепим за ауспуха на „Инкомпарабъл“.
Тали извади една карта и я обърна.
— Черна — той загледа любопитно как Бърди разбърква тестето. — Какво направихте… Не успях да видя имаше ли и червени карти?
— Може и така да се каже — Бърди погледна замислено Тали. — Играли ли сте някога карти?
— Никога.
— Ако се измъкнем оттук живи, искате ли да ви науча?
— Благодаря. Ще ми бъде от полза.
— Не се безпокойте — Бърди го потупа по гърба. — Мизите няма да са високи. Отначало.
— Това можехме да сме ние — Джулиъс Грейвс гледаше право нагоре. — Мисълта не е успокоителна.
Бяха решили накрая, тъй като „Дриймбоут“ се нуждаеше от време и място за маневриране, за да кацне на „Глистър“, че ще бъде грешка да летят с „Инкомпарабъл“ по целия път до повърхността. Вместо това по-големият кораб беше програмиран да се спусне десет километра и след това да се отклони от планетоида и при късмет, да примами облака атакуващи фейджи върху себе си.
„Дриймбоут“ повиши нивото на мощността на двигателя за забавено спускане към повърхността и това позволи да се види как „Инкомпарабъл“ заобикаля северния хоризонт на „Глистър“. Старият кораб беше в центъра на плътен куп мародерстващи фейджи. Той вече беше понесъл няколко директни удара. Двигателят все още работеше, когато освирепелите фейджи започнаха да отхапват големи хапки от тялото на товарния съд. Около двайсет бяха увиснали по него като кучета, ръфащи стар бивол.