Господин Винси беше ядосан, озадачен и объркан. Струваше му се неос-поримо, че господин Бесъл е полудял и започнал да буйства посред опита си за пренасяне посредством мисли, но не можеше да проумее защо другият се яви с бледо лице в сънищата му. Напразно си блъскаше главата да обясни то-ва. Накрая заключи, че не само господин Бесъл, но и редът на нещата тряб-ва да не е бил нормален. Ала не можеше да измисли какво да прави. Затвори се предпазливо в стаята си, запали камината — тя беше газова камина с азбестови тухли — и тъй както се боеше, че ако си легне, отново ще сънува, остана буден, като промиваше нараненото си лице или държеше пред очите си книги и напразно правеше усилия да чете до зори. През цялото време на това будуване имаше странното впечетление, че господин Бесъл се опитва да му говори, но не искаше да се поддава на подобно чувство.
Призори физическата умора надделя, той си легна и най-после заспа напук на сънищата. Стана късно, без да е отпочинал, неспокоен, а лицето силно го болеше. Утринните вестници не съобщаваха нищо за умопомрачението на господин Бесъл — тази новина бе дошла много късно, за да я отпечатат. Душевният смут на господин Винси, изострян още повече от парещата рана, стана най-сетне нетърпим и след безплодно посещение в Олбъни той се отби в Сейнт Полс Чърярд при господн Харт, сътрудник на господин Бесъл и и доколкото беше известно на господин Винси, негов най-близък приятел.
Тук за свое учудване научи, че господин Харт, макар и да не знае нищо за пристъпа, също бил обеспокоен от видение, същото видение, което се бе явило на господин Винси: господин Бесъл, блед и разчорлен, ръкомахал и го молел за помощ. Такъв му се сторил смисълът на неговите жестове.
— Тъкмо се канех да отида да го потърся в Олбъни, и вие дойдохте — ка-за господин Харт. — Бях толкова уверен, че му се е случило нещо лошо!
В резултат от съвещанието си двамата джентълмени решиха да запитат в Скотланд ярд има ли вести от техния изчезнал приятел. „Той положително ще бъде задържан — рече господин Харт. — Не може да продължава дълго с така-ва скорост.“ Но полицейските власти не бяха задържали господин Бесъл. Те потвърдиха снощните преживелици на господин Винси и добавиха нови фак-ти, някои от които се оказаха дори по-сериозни от известните му вече — списък на счупени стъкла на прозорци в горната половина на Тотнъм Корт Роуд, нападение на полицай на Хампстед Роуд и брутално посегателство сре-щу жена. Всички тези безчинства бяха извършени между дванадесет и полови-на и два без четвърт сутринта и именно между тия часове — всъщност от мо-мента, когато господин Бесъл бе изхвръкнал от квартирата си в девет и по-ловина вечерта — можеше да се проследи все по-засилващото се буйство на фанатичният му бяг. През последния час, тоест най-малко от преди един до два без четвърт, той бе видян из Лондон, изплъзвайки се изумително ловко от всички усилия да бъде спрян или уловен.
Но след два без четвърт бе изчезнал. До този час имаше много свидетели. Десетки хора го бяха видели, бягали от него или го гонили, но после изведнъж всичко свършваше. В два без четвърт го забелязали да тича по Юстън Роуд към улица Бейкър, да размахва кутия с горящо рапично масло и да плиска от него пламтящи струи по прозорците на къщите, край които минавал. Но никой от по-лицаите по Юстън Роуд, оттатък Музея на восъчните фигури, нито в странич-ните улици, през които трябва да е минал, ако се е отклонил от Юстън Роуд, не го бе виждал. Той бе изчезнал внезапно. Въпреки най-грижливото разс-ледване не можа да се изясни какво е правил по-нататък.
Това накара господин Винси отново да изпадне в недоумение. Той бе наме-рил голямо утешение в убеждението на господин Харт, че Бесъл „положително ще бъде задържан скоро“, и с тази увереност бе успял да подтисне душевния си смут. Но всеки нов факт сякаш се стремеше да добавя нови невероятности към купчината, която вече бе станала толкова голяма, та умът му не можеше да я побере. Той започна да се съмнява дали паметта не му е изиграла някак-ва нелепа шега, да размишлява дали някои от тия неща действително се бяха случили, и след обяда потърси отново господин Харт, за да сподели с него непоносимото бреме, тегнещо върху душата му. Завари господин Харт зает с един известен частен дедектив, но тъй като въпросният джентълмен не свър-ши нищо в случая, излишно е да описваме подробно дейността му.