— Да не би да е умрял от радост? — попита възглухият доцент Шуба, който от много отдавна беше в института и когото търпяха по-скоро от уважение. — Навремето се е случвало…
— Ей го там! — изведнъж извика някой. Министърът стана и също се приближи до прозореца. Ковал го последва. Младите инженери хапеха устни.
Защото Бауер вървеше съвсем бавно по двора, с дебела папка в ръката, облечен с пуловер, въпреки че всички бяха предупредени да се облекат официално. Вървеше много бавно, едва-едва, и и се виждаше как си подсвирква и се оглежда наоколо. Портиерът подскачаше около него, явно му обясняваше, като му сочеше най-новия тип въртолет, с който беше долетял министърът, и просто личеше, че едва се сдържа да не го грабне в прегръдките си и да го отнесе на събранието. Но Бауер оставаше невъзмутим. Министърът бързо се върна на мястото си.
— Той е съвестен и точен човек. Знае задълженията си — повтори вече за кой ли път Ковал. — Наистина не разбирам…
И другите седнаха. Най-после. Отново се възцари тържествено настроение. Бауер влезе.
— Добре дошли — отдалеч каза той на министъра и му махна благосклонно с ръка. — Здравейте — рече и на останалите. Сега вече на никого не му беше до смях. Нищо не разбираха. Бауер се запъти към трибуната, постави пред себе си папката, разтвори я и започна:
— На всички ви е известно какво беше конструирано в този институт. Вчера го видяхте. Откритието е мое. Всекиму е ясно какво означава то за народното стопанство. Производителността на всички заводи ще се увеличи фантастично, за кратко време ще внедрим навсякъде моите автомати. Когато преди десет години започнах да работя над тях, някои ми се присмиваха и казваха, че това било глупост. Но сега глупостта стана действителност. Автоматизацията чука на вратата. Цялостна и съвършена. И не забравяйте, че заслугата е моя. Преди всичко моя. Живеем в общество, където всеки бива възнаграден според заслугите си. Любопитен съм как ще бъдат оценени моите заслуги.
Веднага си позволявам да направя една малка уговорка. Искам да стана ръководител на нашия институт. Знам, че съм млад и че ще изпреваря мнозина други. Само че имам заслуги. А на професор Ковал му е време да се пенсионира. На всички ни е добре известно, че той изостана като специалист. Единственото нещо, от което разбира, е политиката. А векът, който настъпва, ще се нуждае от специалисти. Професор Ковал ще си отиде. Нашият институт ще трябва да се занимава с нови проблеми. След като разрешихме въпроса за автоматизацията на машините, е необходимо да установим широка координация между автоматите. Да автоматизираме автоматите. Трябва да се погрижим техниката сама да се ръководи, управлява, да произвежда и бракува, производството да не бъде повече в тежест на човечеството. Това ще бъде нашата първа задача. След назначаването си ще ви обясня отделните проблеми. Ще си подбера хората, само някои от вас ще останат тук.
Що се отнася до паричното възнаграждение, не желая да говоря за цифри. Надявам се, че правителството ще признае заслугите ми. Ето това са моите условия. Моята декларация. След като бъде обсъдена, съм готов да предам откритието си на обществото…
Той се поклони и седна начело на масата. Министърът дори не стана:
— Главозамайването от успехите ни е познато. Вашият успех е наистина голям. Имате право и на порядъчно главозамайване. Но ръководството на института няма да сменяме. Точно за времето, което настава, за ръководните длъжности ще са ни необходими съзнателни хора. Инженери без мироглед доникъде няма да стигнат в живота, сам ще се убедите в това, господин Бауер. Другарят Ковал ще си остане на мястото. Пари ще ви дадем, колкото искате. Дори милиони. — Той се усмихна и стана. — Стига да ви послужат за нещо. Сред нас вече има много хора, които се задоволяват с радостта от извършената работа. Да вървим — каза той на Ковал и се обърна към вратата. Хлопна я след себе си. В залата всички мълчаха.
— Да не би да сте още пиян, Бауер? — попита след малко Шуба.
— Аз пък не съм длъжен да им давам нищо — сети се изведнъж Шимон и скочи от стола. Изтича пред сградата. Въртолетът на министъра тъкмо отлетя. Ковал се обърна към него:
— Жена ви беше права. Как е възможно това, човече? Колко пъти сте ме провъзгласявали за гениален математик? Защо сте го правили? Необходимо ли ви беше? Мислите, че инак щях да ви изгоня от института? Знам, че сте способен. Но сте лицемер.