— Вчера ме нарекохте творец на бъдещето.
Прибра се вкъщи. Стегна си куфара. При това трябваше да прескача счупените вещи. Разглеждаше ги със съжаление, защото в трезво състояние беше голям скъперник. Повика по телевизионния шкаф жена си.
— Значи аз съм лицемер? Сбогом!
Тя започна да го увещава. Трябвало да се промени, така не можел да живее, сам щял да се убеди… Той сърдито прекъсна връзката. Знаеше, че като него живеят много научни работници, смяташе това за съвсем естествено и не виждаше нищо лошо, задето някой иска да получи възнаграждение за собствените си заслуги. „Мога да си отида — казваше си той. — Омръзнаха ми нейните приказки. Достатъчно дълго се въздържах.“
Замина с аеробуса при бившата си възлюблена в Роуднице. Баща й имаше там голяма къща с просторна градина на склона край Лабе. Навремето търгуваше на едро с платове. Яна тъкмо беше в градината. Позна я веднага, въпреки че за това време се беше променила малко. Беше напълняла. Скоро разбра защо. Из градината тичаха две деца, които тя назоваваше по име. И името на Бауер не беше забравила:
— Шимон — провикна се тя, когато той се приближи до вратничката. Веднага го покани вътре. Те отново седяха заедно на красивата веранда на къщата им, откъдето се виждаше цялата околност, и тя пак отвори бутилка мелнишко вино.
— Сякаш нищо не се е променило за тези десет години.
— Като не се смята това, че се омъжих. И че работя. Чертожничка съм…
Значи имаше мъж, и работа, и деца. Сигурно дори не си е спомняла за него.
— Аз често мислех за тебе.
— Защо? Та нали ти си избра това!
Започна да й обяснява, че трябвало да постъпи така, нямало какво да се прави, искал да се наложи, искал да стане изследовател, а търговската дъщеря щяла да му бъде в тежест. Поне тогава изглеждало така. Но иначе я обичал повече от всички.
— Недей обижда — каза — му тя. — Себе си преди всичко.
Не я разбираше.
— Променила си се, Яна. Впрочем аз исках… дойдох да те попитам, дали сега, след толкова години… знаеш ли, вече не трябва да се съобразявам с нищо…
Тя се засмя и изтича навън, защото чу, че по-малкото й дете плаче.
Срещна се с баща й. Господин Мрачек си беше все същият. Пийна с наслада няколко глътки вино.
— Мъжът й е виновен за всичко. — Омъжила се за някакъв организатор. Никак не се боял от тъста си. — Но вас винаги съм ви обичал повече. По-добре се разбирахме. Елате — отведе го навън той. Зад къщата имаше голям олющен транспортен хеликоптер. — Превозвам стоки. Както навремето. Понякога си изкарвам доста. Дори се добирам до най-модерни неща. Чували ли сте вече за новите металинови ризки? Чудесни са, мога евтино да ви продам една-две.
Бауер се усмихна:
— Вие все още ли желаете да имате много пари? — Господин Мрачек не го разбра. — Искам да кажа дали знаете как могат да се похарчат, да речем, милиони?
— Имате ли ги? Ако ви затрудняват, елате тук и аз ще ви посъветвам. И харченето е изкуство, момчето ми, и за него е необходим опит и равнище, каквото днес малцина притежават. Ние, старите, умираме, а кой идва след нас? Мъже без култура. Аз ще ви организирам всичко. Ваканция на юг, зима в Египет, вечна пролет цяла една година, с хайвер за закуска — само елате при мен. Навремето аз наистина имах милиони. Мога да ви покажа и влоговите книжки.
— Знам това — каза Шимон. Вече много пъти беше виждал обезценените влогови книжки на Мрачек отпреди войната. Яна не дойде повече при него и Мрачек го изпрати на гарата. Значи, няма да бъде Яна. Не може да се върне никъде. Замина за Прага с реактивния експрес. Беше по-удобно, отколкото с препълнените аеробуси.
Не знаеше къде да се настани. При жена си не искаше да се върне. Всъщност идеята не е лоша. Да си вземе една година отпуск. Цяла година да почива някъде край морето. Заслужава го. И ще може да обмисли всичко на спокойствие. Една година ваканция. Не, две години. Никога не бе обичал Верн. А свърши като откривател. Виж ти! Отби се в един хотел и си поръча богат обед. Изтегли спестяванията си от банката. Сумата беше голяма. На улицата заговори две госпожици, които се обръщаха след него. Плати им обеда и после ги заведе на следобеден чай. Едната от тях имаше сребърен зъб, а другата говореше глупости. Прибра се сам в хотела. Беше вече доста пиян. Поръча си при бара френски коняк, но изпи само шест чаши. После бутилките зад барманката започнаха да се сливат пред очите му. Явно не може да изпие всичките, въпреки че ще бъде милионер. Мрачек май не беше прав. Виеше му се свят. Наложи се келнерът да го отведе в стаята.
На сутринта се отправи към института. Може би вече са се посъветвали и са решили да приемат условията му. Представяше си какъв ред щеше да въведе, как щяха да застават мирно пред него. Ще видим. Отби се при инженер Мартен, знаеше, че тоя мърморко бе автор на последния патент в института. Беше подобрил използването на изотопите. Колко ли е получил за това?