— Идния вторник се навършва годишнина от убийството. Ще обявя, че възнамеряваме да възбудим нов процес срещу Джесъп. И искам да стоиш до мен на пресконференцията.
Отпуснах се назад в стола си и ги загледах. През по-голямата част от съзнателния си живот се бях взирал в отсрещния край на съдебната зала в опит да разчета изражението на съдебни заседатели, съдии, свидетели и прокурори. И ми се струва, че доста се бях ошлайфал в това. Сега обаче не можех да разчета изражението нито на Уилямс, нито на неговия адютант, а те седяха на няма и метър от мен.
Детеубиецът Джейсън Джесъп беше прекарал близо двайсет и четири години в затвора — допреди месец, когато Върховният съд на Калифорния отмени присъдата му и върна делото в Лосанджелиския окръжен съд — или за нов процес, или за сваляне на обвиненията. До анулирането се стигна след двайсетгодишна правна борба, водена главно от килията на Джесъп със собствената му химикалка. Съставяйки апелации, жалби, молби и всевъзможни други документи, самозваният адвокат не беше успял с щатските и федералните съдилища, но накрая привлече вниманието на юристи, работещи по проекта „Генетично правосъдие“. Те поеха каузата му и накрая се сдобиха със заповед за генетично изследване на семенната течност, открита по роклята на детето, за чието удушаване беше осъден Джесъп.
Съдебният процес срещу него се беше състоял по времето преди ДНК експертизата да се използва в наказателни дела. Извършеното след толкова много години изследване установи, че откритата по роклята сперма не е Джесъп, а на неизвестен индивид. Въпреки че съдилищата многократно бяха потвърждавали присъдата му, тази нова информация наклони везните в негова полза. Върховният съд на щата се позова на резултатите от ДНК анализа и други противоречия в доказателствения материал и съдебната документация и отмени присъдата.
С това информацията ми по случая „Джесъп“, общо взето, се изчерпваше, а и тя произхождаше главно от репортажите във вестниците и разговорите из съдебните коридори. Не бях виждал пълния текст на съдебната заповед, но бях чел части от нея в „Лос Анджелис Таймс“ и знаех, че унищожителното решение на Върховния съд до голяма степен отразява отдавнашните твърдения на осъдения, че е невинен, и обвиненията му срещу полицията и прокуратурата в неправомерни действия. Като адвокат, не мога да кажа, че не се радвах да видя как, в резултат на отмяната на присъдата, прокуратурата се пържи на раздухания от медиите огън. Наречете го злорадството на потиснатия. Нямаше никакво значение, че делото не е мое и че сегашното ръководство на прокуратурата не е имало нищо общо с него през осемдесет и шеста. Победите на защитата са толкова малко, че винаги има смисъл да се радваме на чуждия успех и поражението на властта.
Решението на Върховния съд беше обявено предната седмица и оттогава течеше шейсетдневният срок, през който прокуратурата трябваше или да възбуди нов процес, или да свали обвиненията от Джесъп. И като че ли не минаваше нито ден, без той да се появи по новините. Даваше многобройни интервюта по телефона и лично от затвора „Сан Куентин“, в които заявяваше невинността си и обвиняваше полицията и прокуратурата, които го бяха пратили там. Беше си осигурил подкрепата на няколко холивудски звезди и професионални спортисти и вече водеше гражданско дело срещу градските и окръжните власти, с искане за обезщетение от милиони долари за дългите години, несправедливо прекарани зад решетките. В тази медийна епоха Джесъп разполагаше с постоянен форум и го използваше, за да си спечели ореола на народен герой. Когато накрая излезеше от затвора, щеше да е известна личност.
Не бях запознат с подробности по делото, но бях останал с впечатлението, че Джесъп е невинен човек, подложен на четвъртвековни мъчения, и заслужава да получи всичко, което успее да извоюва. Знаех обаче достатъчно, за да съм наясно, че щом резултатите от ДНК анализа са в негова полза, делото е изгубено предварително, и идеята за нов съдебен процес ми се струваше упражнение по политически мазохизъм, каквото едва ли можеше да се очаква от мозъчния тръст на Уилямс и Ридел.
Освен ако…
— Знаеш нещо, което не ми е известно, нали? — предположих аз. — Нито на „Лос Анджелис Таймс“.
Прокурорът се усмихна самодоволно и се наведе напред, за да ми поднесе отговора.
— С помощта на „Генетично правосъдие“ Джесъп успя да докаже само, че откритата по роклята на детето ДНК не е негова. Като просител, не е длъжен да установи на кого е.
— И ти си я проверил в базата данни.
Уилямс кимна.