— Нашата главна свидетелка е готова да даде показания.
— Разпозна ли го?
— Да.
— Разказа ли ви за семенната течност и обяснението й съвпада ли с нашата версия?
— Да.
— И ще дойде да свидетелства за всичко това на процеса?
— Да.
През тялото ми премина дванайсетволтов заряд.
— Това всъщност са много хубави неща, Маги. Има ли нещо лошо?
— Амиии…
Платната на мачтите ми изведнъж провиснаха. Сигурно щях да чуя, че Сара все още е наркоманка или пък има някакъв друг проблем, който ще ми попречи да я използвам на процеса.
— Хайде, казвай!
— Е, ще се опитат да оспорят показанията й, разбира се, но те са доста солидни. Тя е борбена жена и си личи. Всъщност липсва само едно: емоциите. Преживяла е много и изглежда малко изчерпана емоционално. Няма сълзи, няма смях, просто всичко е безизразно.
— Можем да поработим по тоя въпрос. Ще я подготвя.
— Ами да, само че трябва да сме внимателни. Не казвам, че не я бива и така. Просто е като права линия. Иначе всичко е наред. Мисля, че ще ти хареса и ще ни помогне да върнем Джесъп в затвора.
— Това е фантастично, Маги! Наистина. Все още ли си съгласна да се заемеш с нея на процеса?
— Да.
— Ройс ще я атакува за метамфетамина — загуба на памет и тъй нататък. Начинът й на живот… ще трябва да си готова за абсолютно всичко.
— Ще бъда. За теб остават Бош и Джесъп. Още ли смяташ, че той ще даде показания?
— Джесъп ли? Да, трябва. Клайв знае, че няма да мине без него, не и след двайсет и четири години. Тъй че, да, аз ще ги поема.
— С Хари поне няма да има за какво да се притесняваш.
— И Клайв го знае.
— Какво би трябвало да значи това?
— Значи, че не бива да подценяваш Клайв Ройс Хитрия. Нали разбираш, вие прокурорите винаги допускате тази грешка. Ставате свръхсамоуверени и това ви прави уязвими.
— Много ти благодаря, Ф. Лий Бейли5. Ще го имам предвид.
— Как беше днес Бош?
— Беше си Бош. При теб какво става?
Надникнах през вратата на кухнята. Хейли седеше на дивана и си пишеше домашното на масичката.
— Ами, например, вече имаме съдия. Брайтман, сто и дванайсети отдел.
Маги се замисли за миг, преди да отговори:
— Бих казала, че това не е изгодно за нито една от страните. Тя е идеалната среда. Никога не е била прокурор, никога не е била адвокат. Просто добър, стабилен правист, специалист по граждански дела. Смятам, че никоя страна не получава предимство с нея.
— Леле, безпристрастен и справедлив съдия! Представям си го.
Маги премълча.
— Определи дата за първото съвещание в кабинета й. Сряда в осем сутринта, преди да започнат съдебните заседания. Как ти се струва?
Това означаваше, че съдията иска да се срещне с адвоката и прокурора и да обсъди делото неофициално в кабинета си, далеч от обективите на медиите.
— Мисля, че е добре. Сигурно ще установи правила за процедурата и контактите с пресата. Като че ли ще държи нещата изкъсо.
— И аз така си помислих. Свободна ли си в сряда да идем заедно?
— Ще трябва да си проверя графика, но май съм свободна. Опитвам се да разчистя всичко друго.
— Днес дадох на Ройс първата част от материалите, главно нещата от първия процес.
— Нали знаеш, че можеш да го забавиш до трийсетия ден?
— Да, ама какъв смисъл има?
— Важна е стратегията. Колкото по-рано му ги дадеш, толкова повече време за подготовка ще има. Той се опитва да ни притисне, като не се отказа от правото си на съкратен процес. Трябвало е да му отговориш, като не му разкриеш картите ни преди крайния срок. Трийсет дни преди процеса.
— Ще го запомня за следващия път. Но това бяха съвсем общи неща.
— Сара Глисън в списъка на свидетелите ли е?
— Да, но под името Сара Ланди, както през осемдесет и шеста. И дадох адреса на нашия офис. Клайв не знае, че сме я намерили.
— И не бива да знае до момента, в който сме длъжни да му го съобщим. Не искам да я тормози или да се чувства застрашена.
— Какво й каза за идването й на процеса?
— Казах й, че навярно ще се наложи да дойде за два дни. Плюс пътуването.
— И това няма да представлява проблем, така ли?
— Ами… тя има собствен бизнес, започнала е преди две години. В момента има един голям проект, но иначе нямали много работа. Предполагам, че когато ни потрябва, ще можем да я доведем.
— Още ли сте в Порт Таунсенд?
— Да, свършихме с нея преди час. Взехме си вечеря и се настанихме в един хотел. Денят беше доста тежък.
— Утре ли се прибирате?
— Полетът ни е чак в два. Трябва да вземем ферибот… дори само до летището си е цяло пътешествие.
— Добре, обади ми се сутринта, преди да тръгнете. Просто в случай че се сетя нещо, свързано със свидетелката.