Пърси не можеше да не забележи как името на по-малката й сестра пращи в местните клюки. Имаше електричество дори в самите звукове, а госпожа Потс явно беше естествен проводник. Хората открай време обичаха да обсъждат Джунипър, още от съвсем мъничка. А и сестра й с нищо не беше облекчила положението — дете, което припада, когато е силно развълнувано, обикновено е причина хората да снижават глас и да говорят за дарби и за проклятия. Затова през цялото й детство, каквото странно и необяснимо положение да възникнеше в селото — прелюбопитното изчезване на прането на госпожа Флеминг, последвалото издокарване на плашилото на фермера Джейкъб с бухнали женски долни гащи, епидемията от заушки, — приказките обикновено се насочваха към Джунипър точно както пчелите се чувстват привлечени от меда.
— Госпожица Джунипър и някой млад господин ли? — притисна я госпожа Потс. — Чувам, че в замъка се правят приготовления. Някой, с когото се е запознала в Лондон?
Дори мисълта за това беше абсурдна. Съдбата на Джунипър не беше свързана с брака, а с поезията, която караше сърцето на по-малката й сестра да пее. Пърси се зачуди дали да не се позабавлява с настойчивото внимание на госпожа Пот, но един поглед към стенния часовник я разубеди. Разумно решение: последното нещо, от което се нуждаеше, беше да подема разговор за заминаването на Джунипър за Лондон. Твърде вероятно беше Пърси непредпазливо да разкрие тревогите, които лудорията на Джунипър предизвиква в замъка. А Пърси никога не би допуснала подобно нещо.
— Вярно е, че очакваме гост на вечеря, госпожо Потс, но макар да е мъж, той не е ничий ухажор. Просто познат от Лондон.
— Познат?
— Това е всичко.
— Значи, не става дума за сватба? — присви очи госпожа Потс.
— Не.
— Понеже чух от достоверен източник, че е имало и предложение, и положителен отговор.
Не беше тайна, че достоверният източник на госпожа Потс беше внимателното следене на писмата и на телефонните обаждания, а подробностите относно тях впоследствие бяха старателно съпоставяни с каталога на местните клюки. Пърси не стигаше чак дотам, че да подозира жената в отваряне на писмата на пара, преди да ги изпрати до получателите им, но други хора в селото я подозираха. В конкретния случай обаче нямаше много писма за отваряне (и не бяха такива, които да предизвикат вълнението на госпожа Потс, понеже Мередит беше единствената, с която Джунипър си кореспондираше), точно както нямаше и никаква истина в слуха.
— Бъдете спокойна, най-обикновена вечеря е.
— Специална вечеря?
— О, в днешно време нима всяка вечеря не е специална? — подметна весело Пърси. — Човек никога не знае дали не седи на масата за последен път. — Дръпна писмата от ръката на пощаджийката и в този момент забеляза бурканите от шлифован кристал, които преди стояха на плота. Киселите капчици от батърскоч3 ги нямаше, но на дъното на единия буркан се беше втвърдила малка и доста тъжна купчинка от единбургски скалички4. Пърси не можеше да понася единбургските бонбони, но те бяха любимите на Джунипър. — Ще взема каквото ви е останало от единбургските бонбони, ако не възразявате.
С кисело изражение госпожа Потс откъсна слепената маса от стъкленото дъно на буркана и я прибра в кафяв хартиен плик.
— Шест пенса.
— Ама моля ви, госпожо Потс — каза Пърси, оглеждайки малката лепкава торба. — Ако не бяхме приятелки, щях да си помисля, че искате да ми одерете кожата.
По лицето на пощаджийката се изписа възмущение, докато отричаше, пръскайки слюнки.
— Шегувам се, разбира се, госпожо Потс — увери я Пърси и й подаде парите. — Пъхна писмата и бонбоните в чантата си и удостои пощаджийката с кратка усмивка. — Засега довиждане. Ще попитам от ваше име Джунипър какви са плановете й, но подозирам, че ако има новини, вие първа ще ги узнаете.
2.
Разбира се, лукът беше важен, но това не променяше факта, че листата му не допринасяха с нищо за аранжировката на цветята. Сафи огледа тъничките зелени стръкчета, които току-що беше откъснала, завъртя ги насам-натам, примижа с надеждата така да й се сторят по-подходящи и впрегна цялото си въображение, за да си ги представи на масата. В безценната кристална ваза от баба им имаха нищожен шанс, може би с нещо цветно, за да прикрие произхода на зеленината. Или пък — мислите й набраха инерция и тя задъвка устната си, както правеше, когато й хрумнеше някоя велика идея, — можеше просто да остави темата да я води, да добави малко листа от копър и с хумористичен коментар да обвини за всичко военния недостиг.
3
Вид бонбони лакта, чиито основни съставки са кафява захар и масло, но понякога се добавят сметана, ванилия, сол, царевичен сироп. — Б.пр.
4
Традиционни шотландски ронливи сладкиши, приготвени от захар, вода, крем тартар, различни оцветители и аромати. — Б.пр.