— Мисля, че в момента там има човек, но ако изчакате…
— Искам да вляза и то незабавно.
— Добре, лейтенант. Частният асансьор е надолу по коридора и вляво. С вашия кодов ключ се отварят всички врати.
— Ако има някакви съобщения или пратки за обитателя на този апартамент, погрижете се моментално да ми бъдат донесени.
— Разбира се.
Когато тя се отдалечи, служителят побърза да се обади на човека, който беше изпреварил Ив и вече беше в апартамента.
— Моля да ме извините, сър, но някоя си лейтенант Далас и униформена полицейска служителка всеки момент ще почукат на вратата ви. Моля? Разбира се, сър, веднага ще се погрижа…
Служителят, който беше смаян от получените нареждания, побърза да се свърже с „обслужване по стаите“ и поръча да занесат в апартамента на последния етаж кафе, сандвичи и плодове.
Пред вратата Ив извади оръжието си и направи знак на Пийбоди да стори същото. Пъхна ключа в ключалката и кимна на сътрудничката си.
Влязоха едновременно, готови за най-лошото.
Рурк, който се беше разположил на дивана, тапициран с коприна, широко се усмихна и заяви:
— Не мисля, че трябва да ме заплашваш с оръжие, скъпа. Поръчал съм кафе, а тук обслужват много бързо.
— Заслужаваш хубаво да те разтърся.
— Недей, защото после ще съжаляваш. Здравей, Пийбоди. Изглеждаш много привлекателна с тези кичури, разбъркани от вятъра.
Тя се изчерви и отметна черната си права коса.
— Ами… за няколко минути свалих покрива на спортната ви кола… онази, дето е последен модел.
— Симпатична е, нали? Предлагам да обсъдим как ще устроим капан на нашия човек… или предпочитате първо да си изпиете кафето?
Ив примирено въздъхна и прибра оръжието си в кобура.
— Ще почакаме да донесат кафето.
Седемнайсета глава
— Подготвили сме почти всичко, сър. Очакваме обаждането на нашия човек.
— Какво ще се случи, ако той не се обади и не използва същия метод, с който похити О’Лиъри?
— Решил е да действа по същия начин, сър — доказва го разговорът му с Брайън Кели. — Тя направи знак на Макнаб да млъкне и си помисли, че младежът говори едва ли не със светлинна скорост. — Ще го заловим, сър. Но той трябва да предприеме първия ход.
— Дано да е по-бързо, Далас, иначе двамата с теб здраво ще си изпатим.
— Поставила съм примамката и съм сигурна, че той ще влезе в капана.
— Уведоми ме, веднага щом ти се обади.
— Разбира се — промърмори тя, когато екранът потъмня, после възкликна: — Хей, момчета, няма ли да млъкнете? Не съм ви поканила на купон.
Макнаб и двамата служители от отдела по електроника не й обърнаха внимание и продължиха да разговарят, докато монтираха уредите в спалнята, която беше временният им команден център. Ив се безпокоеше дали ще се справят, но нямаше време да осигури по-опитни специалисти. Електронната екипировка включваше уреди за проследяване на обажданията, три портативни видеотелефона със слушалки и приспособления за заглушаване на гласа. Записващите устройства щяха автоматично да се включат след първото позвъняване на видеотелефона, който Макнаб беше свързал с апарата в стаята на Ив в полицейското управление.
Апаратурата беше докарана с фургон за доставка на хранителни продукти, в случай, че престъпникът наблюдаваше хотела. Той нямаше да види нито униформени полицаи, нито бяло-черни полицейски коли.
Шест ченгета, предрешени като хора от персонала, наблюдаваха фоайето. Един детектив беше заел мястото на портиера. Двама дежуреха в кухнята, други двама, преоблечени като камериери, държаха под око последния етаж.
За подготовката на капана беше изразходвана голяма част от бюджета на отдела. Ив знаеше, че ако се провали, ще си има големи неприятности.
Но тя нямаше да допусне провал.
Не я сдържаше на едно място, затова отиде в просторната дневна. Не се притесняваше, че могат да я видят отвън, тъй като щорите бяха спуснати. Само Рурк и управителят на хотела знаеха за присъствието на преоблечените полицаи. В два следобед, един час след приземяването на самолета от Дъблин на летище „Кенеди“ в хотела щеше да пристигне друго ченге и да се представи за Брайън Кели.
Ив знаеше, че планът й е безупречен. Оставаше престъпникът да се обади.
По дяволите, защо не се обаждаше?
Рурк влезе в дневната и забеляза как жена му намръщено се взира в прозореца.
— Не се притеснявай, скъпа, предвидила си всичко до най-малките подробности.
— Сигурна съм, че той незабавно ще се свържех човека, когото мисли за Брайън. Не бива да рискува гостът от Ирландия да ти се обади и да разбере, че е бил подведен. Когато е разговарял с Джени я е накарал да му обещае, че няма да съобщава на никого за пристигането си в Ню Йорк. Но Брайън не би бил толкова покорен.