— Ако убиецът го познава, сигурно му е известно, че ирландският барман не се подчинява на никого.
— Точно така, затова ще побърза да си уговори среща с него. Вече е намислил къде ще го убие и не ще поеме никакви рискове. Брайън е едър, мускулест мъж в разцвета на силите си, освен това е кален в безброй улични битки и няма лесно да се даде.
— Следователно трябва да бъде изненадан — съгласи се Рурк.
— Да. Ето защо мисля, че ще действа незабавно, още тук, в хотела. Брайън ще очаква човека, изпратен от теб, затова ще отвори вратата. В този момент убиецът трябва да му сложи упойката и то без Брайън да окаже съпротива.
— Лейтенант — промълви Рурк и й протегна ръка. Ив машинално я пое, а той усмихнато стисна дланта й. — Ако държах мини спринцовка, сега щеше да бъдеш упоена. През двайсетте години на нашия век тези спринцовки бяха изключително популярни в някои райони на планетата, където имаше междуособици, но в повечето случаи съдържаха стрихнин вместо упойващо вещество. В продължение на няколко години хората бяха престанали да се ръкуват.
— Ти си истински извор на страховити истории.
— Идеални са за забавление на гостите на празненствата, които устройвам.
— Би трябвало вече да се е обадил. — Ив нервно закрачи напред-назад. — Досега винаги се е свързвал с мен непосредствено след извършване на убийството, което теоретично би ме улеснило да го заловя. Този човек обича риска, харесва му да се мисли за неуязвим. Изпитва възбуда, когато знае, че ще бъда по петите му още преди кръвта на жертвите му да е засъхнала.
— Може би възнамерява да се обади от тук, след като е забелязал пристигането на „обекта“ си.
— Помислила съм и за това. Няма значение, пак ще го хванем. Ще поиска да го свържат с този апартамент. Полицаят, който се представя за Брайън, има неговото телосложение и цвят на косата и очите. Макнаб е поставил устройство, което ще промени гласа му и ще направи неясен образа на монитора. Все пак съм сигурна, че няма да предприеме нищо, докато ми се обади и се увери, че съм готова.
Погледна часовника си и изруга.
— По дяволите, след петнайсет минути Джакинсън ще се регистрира в хотела под името Брайън Кели. Къде ли се губи този мръс…
В този миг видеотелефонът в спалнята иззвъня. Тя се втурна вътре и възбудено извика:
— Всички да излязат! Включи холограмното изображение, Макнаб.
— Слушам. — Той кимна, когато около Ив затрептя въображаемо изображение на стаичката й в полицейското управление. — Изглежда напълно автентично, Далас.
— Разбери откъде се обажда — нареди му тя и вдигна слушалката. — Тук лейтенант Далас, отдел „Убийства“.
— Радвам се, че се чувстваш по-добре, лейтенант. — Гласът беше същият, на екрана се завихриха същите цветове.
— Липсвах ли ти? Много мило беше от твоя страна да ми изпратиш цветя, след като не успя да ме взривиш заедно с колата ми.
— Изявлението ти пред пресата дълбоко ме засегна. Невъзпитаното ти поведение ме раздразни. Признай, че се държа доста некоректно.
— Според мен „некоректно“ е да отнемаш живота на хората, приятелче. Този твоя слабост пък дразни мен.
— Сигурен съм, че можем още дълго да обсъждаме постъпките, които предизвикват нашето раздразнение, но трябва да побързаме — известно ми е, че отчаяно се опитваш да запишеш този разговор, но разполагаш с първобитна техника и необразовани подчинени.
— Познавам двама електронни инженери, работещи в полицията, които биха се засегнали от думите ти.
Той искрено се разсмя, а Ив наостри уши — това беше млад човек.
— При други обстоятелства дори бих се влюбил в теб, лейтенант. Ала не мога да понасям липсата ти на вкус. Какво намираш в онзи ирландски уличен плъх, за когото си се омъжила?
— Страхотен е в леглото. — Тя се облегна назад и се усмихна. — Според твоя профил, който състави нашата психиатърка, теб не те бива по тази част. Препоръчвам ти да използваш хапчетата — „Остани твърд“. Има ги във всички аптеки.
Убиецът се задъха от ярост, после процеди:
— Сърцето и тялото ми са непорочни, дал съм обет, че ще остана девствен.
— Мисля, че по този начин прикриваш импотентността си.
— Проклета кучка! Не знаеш нищо за мен. Сигурно си мислиш, че искам да легна с теб, а? Може би ще го направя, когато изпълня мисията си, може би Бог ще го поиска. Защото казано е: „По-добре изливай семето си в утробата на блудница, отколкото на земята.“
— О, разбирам — не можеш дори да маструбираш. Лоша работа, нали? Препоръчвам ти да не мислиш за майка си, докато го правиш. Тогава ще успяваш да се… освободиш и ще се почувстваш като нов човек.