Младежът грабна палтото си и гневно извика:
— Вие, от отдел „Убийства“ смятате, че електронните инженери стават само за черната работа. Търсите ни, когато изпаднете в безизходно положение, но щом ви помогнем, ни пращате по дяволите.
— Нямам време да слушам оплакванията ти. Престани да правиш фасони, инструктирай двамата си колеги и изчезвай. — Тя побърза да отиде в дневната. — Да излязат всички, с изключение на Джакинсън. Заемете позиции. Настройте оръжията си така, че само да зашеметите престъпника. — Направи знак на Рурк да отиде в съседната стая и посочи мониторите. — Наблюдавай как ще го пипнем.
— Сигурен съм, че представлението ще бъде много интересно, но вече си с един човек по-малко. Ще заместя Макнаб. Моля те, не ми казвай, че това противоречи на правилника. По-добре е да ти помогна, отколкото да бездействам.
Ив знаеше, че той ще се справи с електронните устройства по-добре от двамата техници.
— Отиди в спалнята, за да те държа под око. Джакинсън, отдръпни се от вратата. Когато онзи позвъни, ще изчакаш да ти дам знак. После ще отвориш. Пийбоди, ти отиваш в другата спалня. Стой зад вратата и бъди готова да ни се притечеш на помощ. — Върна се в „контролното помещение“ и се свърза с трите отряда, предупреждавайки ги да заемат позиции.
— Оглеждайте се за униформен шофьор, но не го доближавайте. Заподозреният ще говори по портативния си видеотелефон или по видеотелефона на хотела. После ще вземе асансьора, обслужващ само апартамента на последния етаж. Повтарям — наблюдавайте го, без да се приближавате до него. Искам да се качи тук. Когато го хванем в капана, ще ви дам сигнал да се присъедините към нас.
— Обожавам те като слушам как командваш подчинените си — прошепна й Рурк.
— Не дрънкай глупости. — Ив застана пред мониторите, за да се убеди, че хората й са по местата си. — Очаквам всеки момент онзи да се появи. Хайде, гад такъв, ела ми в ръцете.
Вид как Макнаб излезе от асансьора във фоайето. Още е бесен — помисли си като забеляза намръщената му физиономия. „Време му е да се научи, че работим съвместно и че в полицията няма място за солови изпълнения.“ Огледа фоайето, очаквайки да види човек с шофьорска униформа.
Някакъв дроид извеждаше две красиви афгански хрътки. Жена в строг черен костюм седеше на кръгообразната скамейка, заобикаляща фонтана в центъра на фоайето, и гневно говореше по портативния си видеотелефон. Пиколо караше към главния вход електрокар, отрупан с големи куфари. Във фоайето влезе дама, която водеше на сребърна каишка елегантно подстриган пудел. Жената и четириногото носеха еднакви сребристи панделки, а по петите им вървеше дроид, натоварен с покупки.
„Богата туристка — помисли си Ив. — Отсега пазарува за Коледа.“
В този миг забеляза убиеца, който влезе непосредствено след дроида. Носеше дългото тъмно палто и ниско нахлупена шофьорска фуражка, а черните очила скриваха очите му.
— Вече е тук — прошепна тя в микрофона. — Мъж, висок около метър и седемдесет, с черно палто, сива фуражка и тъмни очила. Носи черно куфарче.
— Видяхме го, лейтенант. Заподозреният изважда от джоба си портативен видеотелефон… сега заобикаля фонтана…
В този момент всичко се обърка. Ив с ужас видя как пуделът провали грижливо подготвения й план. Залая истерично, отскубна се от каишката си и се втурна към афганските хрътки.
Животните се вкопчиха в люта битка, ръмжаха и се хапеха. Собственичката на пудела, бързайки да се притече на помощ на любимеца си, блъсна жената с черния костюм, която се беше изправила, и за малко не я изпрати в езерцето около фонтана. Портативният видеотелефон изхвръкна от ръката на бизнесдамата и улучи между очите полицая, преоблечен като пиколо. Той се строполи на пода като отсечено дърво.
Разнасяха се писъци и проклятия, едно от кучетата събори маса, върху която имаше две кристални вази. Трима души от обслужващия персонал се спуснаха да разтървават четириногите, но се отдръпнаха, когато един от тях беше жестоко ухапан. Мъжката хрътка се измъкна от мелето и се втурна навън, препъвайки Макнаб, който политна напред и удари главата си във вратата. Ив видя как един от хората й, преоблечен като портиер, посегна да извади оръжието си.
— По дяволите, скрийте оръжията! — изкрещя тя без да откъсва поглед от убиеца, но видя, че планът й се е провалил. Той бързо пъхна видеотелефона в джоба си, тревожно се огледа и побягна.
— Разкрити сме. Заподозреният се движи към южния вход. Блокирайте южния вход!
Докато тичаше към асансьора, отново извика в микрофона:
— Повтарям, блокирайте южния вход. Заподозреният знае, че е попаднал в капан, вероятно е въоръжен и готов да използва оръжието си. — Тя не се опита да спре Рурк, който също се качи в асансьора.