Вече се движеха сред туристическите аеробуси и Ив имаше възможност за първи път да види отблизо омразните превозни средства, които ежеминутно прелитаха край прозореца на стаята й в управлението. Дочу монотонния механичен глас, който приканваше туристите да посетят прочутите бижутерски магазини в Диамантения квартал.
— Ето го! — изкрещя тя, за да надвика шума и посочи на запад. — Той е в онзи син миниджет. Попаднал е в задръстване между Четирийсет и пета и Четирийсет и шеста улица. — След секунда забеляза още един миниджет на около половин пресечка от първия и гневно изруга. — По дяволите, само това ми липсваше — две еднакви коли. Рурк, приземявай се… ако се наложи, дори върху тротоара. До всички патрулни коли, насочете се към два сини миниджета, попаднали в задръстването на Пето авеню. Блокирайте движението по западното платно на ъгъла на Пето и Четирийсет и трета.
Стомахът й се преобърна, когато Рурк рязко снижи колата и паркира в платното за автобуси точно срещу единия миниджет.
Тя изскочи навън и насочи оръжието си към шофьора.
— Полиция! Излез от колата и вдигни ръце?
Шофьорът беше младеж на около двайсет и пет. Носеше жълто-зелено сако и бричове. Когато излезе от колата, по лицето му се стичаха капки пот.
— Моля ви, не използвайте оръжието си — извика той. — Аз съм само пласьор… мъча се да си изкарвам хляба…
— Не мърдай! Обърни се и сложи ръцете си върху колата!
— Моля ви, не желая жена ми да разбере… Искам адвокат — добави, докато тя го претърсваше за оръжие. — Едва от шест месеца съм в този бизнес… Смилете се над мен…
Ив извади белезниците и му ги постави, макар вече да знаеше, че това не е човекът, когото преследваха.
— Само ако си мръднал, хубавичко ще те подредя — заплаши го и хукна към другия миниджет, но забави крачка, Щом забеляза, че Рурк вече го е огледал.
— Провери ли другия шофьор. Този тук е пласьор на наркотици с мозък на попова лъжичка.
— Колата е празна — процеди Рурк. — Убиецът е избягал.
Той гневно стисна зъби и се огледа.
Тротоарите гъмжаха от пешеходци, трите елеватора към другите нива бяха претъпкани с хора. Наблизо се намираше и централната станция на метрото.
— Мръсникът успя да ни се изплъзне.
Осемнайсета глава
След два часа повикаха Ив в „Кулата“, както неговите хора наричаха седалището на шефа на полицията Тибъл, за да обясни защо операцията се е провалила.
— Поемам цялата отговорност за неуспеха, сър. Всички полицаи, които участваха в операцията, действаха според инструкциите ми.
— Не е било операция, а истински цирк, Далас. — Тибъл удари с юмрук по бюрото. — Бой на кучета, ранени граждани, а лейтенант Далас се подвизава из града със спортна кола, която струва поне двеста хиляди долара. Репортери, които са пътували с въздушен автобус, са успели да заснемат великия ти полет. Представям си реакцията на зрителите като видят репортажа. Не допринасяш за издигането на имиджа на нюйоркската полиция, лейтенант.
— Позволете да обърна вниманието ви на факта, че наскоро служебната ми кола беше взривена и че още не съм получила друга. Реших да използвам лично превозно средство, което не е забранено от устава.
Тибъл присви очи.
— По дяволите, защо не са ти дали автомобил?
— Молбата ми не е била придвижена поради кой знае какви причини. Днес сътрудничката ми подаде нова молба, при което й е било отговорено, че все някога ще получа превозно средство.
Тибъл раздразнено въздъхна.
— Празноглави бюрократи! В осем часа ще имаш кола.
— Благодаря, сър… Позволете ми да продължа. Безсъмнено днешната операция се провали. Все пак детектив Макнаб успя да разбере, че престъпникът се обажда от Лакшъри Пауърс. Моля да ми разрешите да се включа в групата, която ще участва в претърсването на сградата.
— Нима възнамеряваш да бъдеш навсякъде?
— Да, сър.
— Хрумвало ли ти е, че започваш да губиш обективността си? Че започваш да доказваш на убиеца колко е некадърен и глупав в сравнение с теб? Питам се дали разследваш серия от жестоки убийства, лейтенант, или се забавляваш с играта му?
Ив мислено призна, че Тибъл има право, но реши да не отстъпва.
— Извинете, че ви възразявам, сър, но в момента разследването е свързано с тази… игра. Признавам, че поведението ми е било… нестандартно и обещавам, че това няма да се повтори.
— По дяволите, как да те мъмря, след като винаги ме изпреварваш с извинения. — Той се изправи. — Смятай, че официално си порицана. Но, между нас казано, поведението ти не ми се стори „нестандартно“, както благоволи да се изразиш. Гледах видеозапис на операцията и забелязах, че командите ти бяха уместни и изречени без никакво колебание. Планът ти също беше безпогрешен. Откъде се взе този проклет пудел — едва чуто промърмори той. — Отгоре на всичко не си получила исканото подкрепление по въздуха, за което някой в контролната кула ще трябва да отговаря. Приеми, че имаш официалната ми подкрепа. А сега… — Тибъл взе от бюрото малък прозрачен глобус, пълен с проблясваща синя течност и го разклати — повърхността на миниатюрното море се набразди от вълни. — Сега трябва да обмислим стратегията ни. Сигурен съм, че медиите ще раздухат днешния ни неуспех, но ще приемем удара с гордо вдигнати глави. Най-важното е дали нашият човек отново ще те потърси.