— О, непременно ще се обади — не ще се въздържи. Предполагам, че няма да го направи веднага. Ще се цупи, ще получи нервна криза и ще мисли как да ме нарани физически. В болното му съзнание се е загнездила мисълта, че съм го измамила, че съм се опитала да разваля играта му. А да мамиш е грях, затова Бог трябва да ме накаже. Сигурна съм, че е изплашен, но и вбесен. — Поколеба се и реши да бъде откровена. — Не вярвам да се върне в Лакшъри Тауърс. Може да е всякакъв, ала не е глупак. Положително е разбрал, че сме узнали откъде се обажда. Днес усети капана, следователно инстинктивно „надушва“ ченгетата. Беше ни в ръцете, но го изпуснахме. Но ако открием бърлогата и апаратурата му, можем да смятаме, че сме го заловили.
— Тогава не губи време, а действай.
Ив се отби в канцеларията си, за да направи копия от аудио– и видеозаписите на операцията, за да ги проучи много внимателно.
— Нали те помолих да се прибереш вкъщи — промърмори, когато видя, че Рурк я чака.
Той стана и погали страната й.
— Тибъл смъкна ли ти кожата?
— Напротив, беше много мил като се има предвид неуспехът ми.
— Провалът не беше по твоя вина.
— Не е важно кой е виновен, а кой носи отговорността.
Рурк се засмя и сложи ръце на раменете й.
— Искаш ли да те заведа на истински бой с кучета?
Ив също се засмя.
— Може би ще отидем, но по-късно. Искам да направя копия на записите, после ще се включа в екипа, който ще претърсва Лакшъри Тауърс.
— Днес не си хапвала нито залък.
— Ще си взема нещо от закусвалнята. — Уморено потърка челото си и възкликна: — По дяволите, бяхме на косъм от успеха! На косъм! Недоумявам какво е подсказало на престъпника, че сме му устроили капан. Дали е видял през витрината как Бакстър посяга към оръжието. Или пък някой от нашите хора го е наблюдавал прекалено очебийно? Или пък просто ни е „надушил“?
— Предлагам аз да видя записите… с очите на човек, който години наред се е озъртал за ченгетата.
— Какво пък, няма да навреди. — Тя се обърна към компютъра и поиска да дублира всички оригинални файлове.
— Предполагам, че ще можеш добре да го разгледаш, когато влиза във фоайето. Лицето му почти не се вижда, но има вероятност нещо да ти се стори познато. Сигурна съм, че познаваш този човек, Рурк.
— Ще направя всичко възможно, за да ти помогна.
— Не знам кога ще се прибера. — Ив му подаде копията. — Не ме чакай, легни си.
Взе си от закусвалнята сандвич със сирене, шоколадче и кутия пепси, което предпочете пред отвратителното кафе. Накара да поставят в плик оскъдната й вечеря, взе го и отиде в залата за конференции на втория етаж на Лакшъри Тауърс, където Макнаб беше устроил своя щаб.
— Откри ли нещо — побърза да го попита тя.
— В тази сграда гъмжи от мега видеотелефони, лазерни факсове и какви ли не още чудеса на съвременната електроника. Проверяваме всеки апартамент, но засега не сме открили свръхмощна апаратура като тази на нашия човек.
Ив остави на масата плика, хвана брадичката му и обърна лицето му към себе си. На челото му имаше огромна подутина, а над дясната му вежда имаше дълбока драскотина.
— Добре си се подредил. Беше ли на лекар, за да ти даде някакъв мехлем за грозното ти лице?
— Нищо ми няма, само дето при падането си ударих главата. Проклетото куче се хвърли в краката ми като футболист по време на финален мач. — Той замълча и неловко се размърда на стола, при което няколкото му златни обици задрънчаха. — Вижте, лейтенант, искам да ви се извиня заради неподчинението си по време на операцията.
— Не си искрен. Беше те яд на мен и гневът ти още не е преминал. — Тя извади кутийката с пепси и я отвори. — Не беше прав, сега е същото. Не желая извиненията ти. Никога не оспорвай заповедите на началството по време на операция, в противен случай има опасност да загубиш службата си вместо да напреднеш. Тогава ще бъдеш принуден да си търсиш работа в частна охранителна фирма и до пенсия да се завираш в някоя тъмна стаичка, подслушвайки как двама души се любят.