Пийбоди погледна към Съмърсет, който безмълвно наблюдаваше как Рурк се опитва да спаси удавника.
— Какво ще правите с него?
— Върши си работата и ме остави да върша моята. Носиш ли чантичката с уреди?
— Не, само онази с приспособления за снемане на отпечатъци.
— Дай ми я и започвайте работа.
В този момент в клуба тичешком влязоха медиците. Ив побърза да ги осведоми:
— Удавник, няма пулс, от десет минути масажираме сърцето му.
Обърна се и се приближи до Съмърсет. Ботушите й бяха пълни с вода, вода се стичаше от косата и от дрехите й. Коженото й яке сякаш тежеше цял тон. Тя го съблече и го хвърли на масата.
— Съмърсет, арестуван си. Обвинен си в опит за убийство. Имаш право да…
— Беше жив, когато дойдох… Почти сигурен съм, че беше жив. — Икономът говореше бавно, с писклив глас, очите му бяха безизразни — очевидно беше в шок. — Стори ми се, че мърдаше.
— Препоръчвам ти преди да даваш показания да чуеш какви са правата и задълженията ти. — Тя снижи глас и добави: — Най-добре е да не казваш абсолютно нищо докато Рурк ти осигури най-прочутите адвокати. Бъди умен и не казвай нито дума.
Но той се отказа от адвокати. Когато Ив влезе в помещението за разпити, икономът се престори, че не я вижда и продължи да се взира в пространството.
Тя освободи човека от охраната, заобиколи масата и седна срещу Съмърсет. Беше успяла да се преоблече, да се стопли с няколко чаши кафе и да се свърже с болницата, откъдето й казаха, че медиците са успели да съживят Патрик Мъри, но в момента лекарите се борели за живота му.
— Въпреки че Мъри е оживял, все още е в кома и ако оцелее, има опасност мозъкът му да е засегнат — обърна се тя към Съмърсет, — което означава, че обвиненията срещу теб не са отпаднали.
— Мъри ли?
— Да, Патрик Мъри, още един младеж от Дъблин.
— Не го познавам. — Той машинално прекара пръсти през разрешената си коса и се огледа, сякаш едва сега осъзнаваше къде се намира. — Може ли… може ли да ми налеете чаша вода?
— Добре. — Ив стана да напълни каната. — Защо не позволиш на Рурк да ти наеме адвокати?
— Не е негова работа. Освен това нямам какво да крия.
— Ти си кръгъл глупак. — Тя гневно постави каната пред него. — Дори не подозираш какво ще ти се случи като започна да те разпитвам. Не вярвам да отречеш, че беше на местопрестъплението и те заварих да излизаш от…
— Грешите! — сопна се икономът. Резкият й тон го беше накарал да се опомни. — Влизах в аквариума.
— Докажи го — нали те видях със собствените си очи. — Ив нервно разроши косата си, а Съмърсет се намръщи. Забеляза, че очите й са възпалени от водата и под тях има огромни сенки.
— Този път няма да успея да те спася — предупреди го младата жена.
— Не искам нищо от вас.
— Добре, значи се разбрахме. Включвам записващото устройство. Разпит на Лорънс Чарлс Съмърсет, заподозрян в опит за убийство на Патрик Мъри. Разпитът се извършва от лейтенант Ив Далас. Начало — осем и петнайсет. Заподозреният беше запознат с правата и задълженията си и засега отказва адвокатска защита. Моля да потвърдиш отказа си.
— Потвърждавам.
— Какво правеше в клуб „Русалка“ в шест и половина сутринта?
— В шест и петнайсет ми се обади човек, който не каза името си. Нареди ми незабавно да отида в клуба и то сам.
— Винаги ли хукваш към секс клубовете, когато анонимен глас ти се обади в ранни зори и ти заповяда да му се подчиниш?
Икономът й хвърли унищожителен поглед, което говореше, че е излязъл от шока и че няма да се предаде без съпротива.
— Анонимният глас ми съобщи, че моя приятелка се намира там и че ще си изпати, ако не се подчиня.
— Коя е тази приятелка?
Той си наля вода и разкваси пресъхналите си устни.
— Одри Мъръл.
— О, да, тя трябваше да докаже алибито ти при убийството на Бренън, но не се справи много успешно. Сигурен ли си, че искаш отново да я използваш?
— Иронията ви е неуместна, лейтенант. Обаждането е записано — прослушайте го.
— Разбира се. И така. Анонимният глас ли е наредил да отидеш в клуб „Русалка“… Знаеше ли къде се намира заведението?
— Не. Нямам навика да посещавам подобни клубове — надуто заяви той, при което на Ив й се прииска да го удари. — Непознатият ми съобщи адреса.
— Колко любезно от негова страна. Съобщава ти адреса и те заплашва, че гаджето ти ще пострада, ако не отидеш.
— Точно така. Каза… намекна, че ще постъпи с нея така, както са постъпили с Марлена.
Ив изпита съчувствие към него. Разбираше постъпката му, но нямаше право да изрази чувствата си.
— Не ти ли хрумна, че в къщата живее полицай, че можеш да се обърнеш към мен и да ми съобщиш за заплахата?