— Доволен съм от отговора ти. — Рурк реши да си налее още едно уиски. — През последните месеци се отказах от много предприятия, които биха ти се сторили съмнителни. — Втренчи се в кехлибарената течност и добави: — За мен те бяха нещо като хоби, но признавам, че ми носеха добри приходи.
— Никога не съм те молила да се отказваш от каквото и да било.
— Скъпа Ив… — Той въздъхна и изненадано установи, че гневът му е преминал. — Не е необходимо да ме молиш, самото ти присъствие ми подсказва какво трябва да направя. Ожених се за полицейска служителка — промърмори като на себе си и отпи от уискито си, — защото я обичах и желаех, защото не можех да живея без нея. А после открих, че се възхищавам от характера й, че тя ме омагьосва.
— Не се опитвай да извърташ.
— Кръгът се затвори, скъпа моя. Не мога да променя нито себе си, нито стореното от мен. Не бих го направил дори заради теб. — Погледна я право в очите и промълви: — Но не искам да заключваш вратата.
Ив намръщено вдигна рамене.
— Знаех, че това ще те вбеси.
— Следователно мисията ти е изпълнена.
Тя неволно въздъхна и се намръщи заради своята мекушавост.
— Като видях какво беше направил убиецът с двете си жертви… и като разбрах, че…
— Че и аз съм способен на същото — довърши той вместо нея и отново остави чашата си. — Аз не убивах, а раздавах заслужено правосъдие.
Жегна я угризение на съвестта, задето заради съпруга си беше готова да забрави дълга си.
— Нямаме право да раздаваме правосъдие…
— По този въпрос сме на различни мнения. Законът не винаги е на страната на невинните и унизените, не винаги ги защитава. Не съжалявам за стореното, Ив, а за това, че те накарах да избереш между мен и дълга си.
Тя взе чашата със студено кафе и отпи от него, за да прикрие смущението си, сетне промълви:
— Трябваше да споделя истината с Пийбоди. Бъди спокоен, няма да те издаде.
— Тя е полицай с добро сърце. Когато те опознах, разбрах, че има и добри ченгета.
— Необходима ми е помощта й, защото се страхувам. — Ив притвори очи и се опита да се овладее. — Страхувам се, че ако не действам бързо, ако не проявя достатъчно съобразителност, ще се озова на следващото местопрестъпление и ще видя, че този път жертвата си ти. Сигурна съм, че убиецът преследва именно теб, а с останалите само се „упражнява“.
Рурк я прегърна и тя се притисна към него. Усещаше топлината на тялото му, което познаваше толкова добре, долавяше мъжката му миризма и ритмичното биене на сърцето му, усещаше докосването на устните му.
— Не бих могла да го понеса — прошепна и го прегърна още по-силно. — Казвам си, че не бива да мисля за това, защото ще се изнервя, но не мога да го прогоня от съзнанието си. Не мога да…
Той впи устни в нейните и Ив усети страстта му. Рурк знаеше, че тя копнее да усети допира на нетърпеливите му ръце. Докато й разкопчаваше ризата, й шепнеше, че не бива да се тревожи, че всичко ще бъде наред.
Кобурът й падна на пода, последван от сакото на Рурк. Докато разкопчаваше колана му, Ив отметна глава, подканяйки съпруга си да обсипе с целувки шията й.
Безмълвно се докосваха, устните им жадно се търсеха, копнежът им беше като сладко мъчение. Когато Рурк я положи върху бюрото, тя се задъхваше и не обърна внимание на хартията, която изшумоля под нея. Притегли го към себе си и едва успя да прошепне:
— Не съм истеричка…
Той се засмя и си помисли, че я обожава.
— Разбира се, че не си — промълви и я облада.
Видя как златистите й очи помътняха, усети притискането на бедрата й, чу я да стене от удоволствие и да шепне името му.
— Вземи ме целият. — Той я повдигна и проникна още по-дълбоко в нея.
Въпреки че съзнанието й беше замъглено от насладата, разтърсваща тялото й, Ив разбра, че я моли да го приеме напълно и завинаги.
И се подчини.
По-късно поръчаха на автоготвача да им приготви супа. След втората чиния Ив почувства, че главата й се е прояснила достатъчно и че може да се заеме с най-важните задачи. Обърна се към Рурк и обясни, че има разрешение от Уитни временно да работи вкъщи.
— Ще уредя нещата си така, че да бъда на твое разположение.
Тя намаза с масло кифлата и замислено изрече:
— Налага се да се свържем с дъблинската полиция и съм сигурна, че ще ни съобщят и твоето име. — Престори се, че не забелязва дяволитата му усмивка и отхапа от кифлата. — Трябва ли да очаквам някакви изненади?
— В досиетата им е записано само онова, с което разполага и нюйоркската полиция.
— Което означава, че информацията е много оскъдна.
— Точно така. Може би има хора, които още си спомнят за мен, но нямат инкриминиращи ме доказателства. Винаги съм действал изключително предпазливо.