— Така казват — промърмори Рурк и иронично повдигна вежда, когато младежът заоглежда системата за комуникации.
— Макнаб, овладей се! — нареди му Ив.
— Слушам, лейтенант. Обаче това тук е върхът. — Гласът му потрепери. — Не обикновен връх, а истински Еверест! Колко функции едновременно може да изпълнява?
— Триста — отговори Рурк и побърза да се приближи до Макнаб, за да му попречи да докосне апаратурата. — Пробвал съм и не е засичал.
— Радвам се, че живея във века на подобни технически постижения. Господин Рурк, сигурно е прекрасно човек да работи във вашия изобретателски отдел.
— Можеш да подадеш молба за постъпване — кисело се обади Ив. — Защото ще те изхвърля от полицията, ако не благоволиш да се размърдаш и да се занимаеш с моя компютър.
— Веднага, лейтенант. Трябва да я убедите да смени домашния си компютър с по-добър — обърна се той към Рурк. А онзи, с който работи в управлението, е направо за боклука.
— Ще видя какво може да се направи. — Той се усмихна след отдалечаващия се Макнаб. — Интересни колеги имаш, лейтенант.
— Ако Фийни скоро не се върне, ще се застрелям. А сега отивам да държа под око малкия.
Пийбоди понечи да я последва, но Рурк промълви:
— Може ли да поговорим за малко? — Пристъпи към вратата на съседния кабинет и доволно кимна като чу как Ив и младежът разгорещено спорят. Обърна се отново към Пийбоди и заяви: — Задължен съм ти.
Младата жена го погледна право в очите.
— Не знам за какво говорите. Лейтенантът и ние от отдела сме ви благодарни, задето ни помагате при разследването.
Рурк беше затрогнат. Целуна й ръка и прошепна:
— Пийбоди, ти си истинско съкровище.
Тя се изчерви и потръпна.
— Благодаря… Слушайте, случайно да имате брат?
— Не, единствено дете съм.
— Така си и мислех. А сега отивам при онези двамата. Има опасност лейтенантът да набие Макнаб, което означава да си развалим отношенията с отдела по електроника.
В този момент видеотелефонът на Ив избръмча — един дълъг и два къси сигнала.
— Ето го! — Макнаб започна да върти различните копчета на портативния уред за проследяване. — Обаждането се препраща от апарата ти в полицейското управление… контролната апаратура не може да го хване, защото неговото устройство заглушава сигналите.
— Погрижи се да го откриеш — сопна се Ив. — Действай по-живо. — Посегна към апарата, изключи видеото и каза:
— Отдел „Убийства“. Лейтенант Далас слуша.
— Много сте бърза — дочу се познатият глас, в който се долавяха развеселени нотки. — Скъпият Шон още не беше изстинал, когато го намерихте. — Смаян съм от ума ви.
— Следващия път ще действам още по-бързо.
— Ако е рекъл Господ… Обичам да се състезавам. Затова ще навляза в нов етап от плановете ми. Харесвате ли предизвикателствата?
— Предлагам пряк двубой. Хайде, приеми и ще видим кой ще победи.
— Следвам план, който е съставен от по-висша сила.
— За теб да убиваш е перверзна игра. Бог няма нищо общо с делата ти.
— Аз съм богоизбран. — Той въздъхна. — Надявах се да го разбереш, но ти си заслепена, защото си предпочела материалното пред духовното.
Ив сурово се втренчи в Макнаб, който мърмореше и трескаво настройваше апаратурата си. Тя продължи да говори, стараейки се престъпникът да не прекъсне връзката.
— Хм, не видях нищо „духовно“ в жестокия начин, по който беше отнел живота на двете си жертви. А сега чуй моя цитат от посланието на Свети апостол Павел: „Нима мислиш, о, човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш?“
— Как се осмелявате да използвате думите Му против мен? Аз съм ангелът на Неговото отмъщение и мечът на Неговия гняв. Роден съм, за да изпълня волята Му. Защо отказвате да го проумеете, и не го признаете?
— Ясно ми е точно какъв си.
— Някой ден ще коленичите пред мен и ще пролеете кървави сълзи. Ще познаете скръбта и отчаянието, които само на жената е съдено да познае.
Ив погледна към Макнаб, който беше приведен над апаратурата си и тихо ругаеше.
— Сигурно си въобразяваш, че ще се добереш до Рурк. Надценяваш се, приятел. Той ще те смачка като червей. Вече доста се посмяхме за твоя сметка.
— Мога да изтръгна сърцето му, когато си пожелая. — Гласът на психопата беше станал плачлив, макар че в него се долавяха гневни нотки.