— Докажи го. Той е готов да се срещне с теб, където пожелаеш.
Непознатият дълго мълча, сетне се сопна:
— Не си въобразявайте, че ще ме накарате да вляза в капана. Не ще повярвам на една съвременна Ева, която ми предлага забранения плод. Не съм овцата, а пастирът. Приел съм да бъда пастир, в мои ръце е тоягата.
По гласа на тайнствения непознат личеше, че едва успява да се контролира. „Избухлив и самолюбие е“ — помисли си Ив. Трябваше да обърне в своя полза неговите слабости.
— Мисля, че си прекалено страхлив да рискуваш. Според мен си само един нещастен пъзльо с болно съзнание и навярно не можеш да си вдигнеш онази работа, освен ако я държиш с две ръце.
— Мръсница! Долна курва, която се преструва на велико ченге! Знам как кучки като теб съсипват мъжете. „Защото блудницата можеш да купиш със самун хляб, но прелюбодейката дома мъжов ще зачерни.“
— Улових нещо — прошепна Макнаб. — Продължавай да разговаряш с него.
— Не ти предлагах секс. Мисля, че не те бива по тази част.
— Блудницата го стори. Предложи ми се, за да пощадя живота й. Ала Бог ми заповяда да я екзекутирам и аз ще изпълня волята Му.
„Набелязал е нова жертва“ — помисли си Ив и кръвта й се смрази. Може би вече беше закъсняла.
— Писна ми от теб, приятелче. Гатанките ти ме отегчават. Предлагам да се срещнем в директен двубой и да проверим кой от двама ни ще надделее.
— Девет души ще умрат, докато изпълня мисията си. — Гласът му зазвуча по-силно, като на евангелист, изнасящ проповед. — Отмъщението ми принадлежи. Не е настъпил твоят час. Отново ще трябва да размърдате мозъка си, лейтенант, защото ви предстои да отгатнете нова гатанка. Когато пораснат, красивите момичета стават красиви жени, но онази, която е станала уличница, никога не се променя. Не отказва на онзи, който й предлага добра цена. Ще я откриете на запад, през годината на нейното престъпление. Колко ще живее зависи от самата нея и от вас, лейтенант. Питам се обаче дали ще пожелаете да спасите уличницата, която е лягала със съпруга ви? Вие сте на ход. — Той прекъсна връзката.
— Прехвърли разговора от станция „Орион“ в Стокхолм, а от там на Вегас и в Сидни! — Макнаб нервно разроши косата си и започна да свива и да разпуска пръстите си. — По дяволите, не мога да разбера откъде се обажда. Апаратурата му е по-добра от моята.
— В Ню Йорк е — обади се Рурк, — но се опитва да ни заблуди.
— И го прави дяволски добре.
Ив беше вперила поглед в съпруга си. Бледото му лице беше изопнато, сините му очи приличаха на ледени топчета.
— Знаеш ли за коя жена става дума? — промълви тя.
— Да. Нарича се Джени О’Лиъри. Разговарях с нея само преди два дни. Работеше като барманка, докато живееше в Дъблин, а сега държи пансион в Уексфорд.
— Това в западна Ирландия ли е? — Рурк поклати глава, а тя машинално разроши косата си и възкликна: — Не вярвам, че психопатът иска да заминем за Ирландия. Жертвата му е тук, а той не желае да напусна Ню Йорк, за да не проваля играта му.
— Може би е имал предвид западните квартали на града — обади се Пийбоди.
— Да, има логика. А какво искаше да каже с „годината на нейното престъпление“? — обърна се тя към Рурк.
— Четирийсет и трета. Две хиляди четирийсет и трета.
— Ясно — адресът е някъде на Западна Четирийсет и трета улица. Да тръгваме, Пийбоди.
— Ще ви придружа. — Рурк сложи ръка на рамото й преди тя да запротестира. — Разбери, че така е по-добре. Макнаб, обади се на този номер. — Надраска набързо няколко цифри и добави: — Ще търсиш Ниб. Поръчай му да инсталира в кабинета на жена ми модел 60К от апаратурата за проследяване.
— Не съществува такъв модел — възрази младежът.
— След шест месеца ще бъде на пазара. Вече имаме няколко пробни модела.
— Господи, не мога да повярвам! — Макнаб трепереше от възбуда. — Лично ще го инсталирам!
— Все пак нека дойде техник. Кажи му, че искам да свърши до обяд.
Когато остана сам, младежът погледна картичката на Рурк и въздъхна.
— Не е вярно, че парите били важни. Те означават всичко на света…
Ив седна зад волана и потегли още преди двамата да са затворили вратите си. Сетне се обърна към сътрудничката си:
— Искам адресите на всички публични домове на Западна четирийсет и трета улица.
— Ясно. — Младата жена извади джобния си компютър.
— Навярно е намислил да я убие в някой публичен дом и то възможно най-долнопробен. Рурк, какви „заведения“ притежаваш в този район.
При друг случай той не би пропуснал да се пошегува, но сега извади своя джобен компютър и поиска необходимите данни.
— Мои са две сгради на тази улица. Едната е ресторант, а на втория й етаж се намират апартаменти, които до един са заети. В другата се помещават малък хотел с бар, който подлежи на ремонт.