— Разбира се.
Хлапето прехапа устни и погледна към сградата.
— Трябва ли да се връщам там?
— Не — отговори Рурк и си помисли, че с пари може да се купи всичко, дори свобода.
Ив излезе от хотела и с раздразнение забеляза, че Рурк и момчето още са на улицата. Разговаряха с жена с тъмносин костюм и със строго лице — навярно беше от социалната служба. Ив се запита защо още са тук. Не й се искаше да присъстват на изнасянето на тялото.
— Всички веществени доказателства са надлежно прибрани, лейтенант — обади се Пийбоди. — Сега ще изнесат жертвата.
— Кажи им да почакат пет минути.
След малко жената от социалната служба си тръгна заедно с момчето, което, за огромна изненада на Ив, се обърна и лъчезарно се усмихна на Рурк.
— Както обикновено социалните работници не си дават много зор — кисело отбеляза тя, когато се приближи до съпруга си.
— Бездомните и изоставените деца в този град са много, а някои общински служители не взимат особено присърце работата си. — Той се обърна и страстно я целуна, което я накара да се изчерви. — За щастие има деца, които сами се справят с трудностите.
— Забранявам ти да ме целуваш, когато съм на работа. — Ив се огледа, за да провери дали са ги наблюдавали. — А сега вземи такси и се прибери у дома. Тръгвам си след малко, но трябва да уредя още нещо…
— Ще те почакам.
— Прибери се вкъщи, Рурк.
— Джени е мъртва, Ив. Осъзнавам го и не ще се натъжа като видя трупа й.
— Голям инат си. — Тя извади комуникатора си и нареди да изнесат тялото. Сетне, опитвайки се да отвлече вниманието му, попита:
— За какво си шушукахте със социалната работничка?
— Казах й, че познавам хора, които биха искали да осиновят Кевин.
— Нима? Кои са те?
— Хрумна ми, че Ричард Деблас и Елизабет Баристър ще го харесат. — Той видя, че Ив смръщи чело. — Измина почти година откакто дъщеря им беше убита. Елизабет ми спомена, че искат да осиновят дете.
Ив се беше запознала с Рурк по време на разследването по случая „Деблас“ и сега с горчива ирония си спомни баналната поговорка, че някои хора печелят от загубата на други.
— Животът е кръговрат, нали? — промълви тя.
С крайчеца на окото си Рурк видя как служителите от моргата изнасят трупа, но се постара да отговори спокойно:
— Нямам друг избор. Кевин има нужда от истински дом. Когато майка му си е вкъщи, редовно го пребива от бой. Той е едва на седем… по-точно предполага, че е на толкова, защото не знае кога е роден.
— Каква сума ще дариш на Организацията за защита на децата? — кисело попита Ив и той се усмихна.
— Достатъчно голяма, за да съм сигурен, че ще се погрижат за момчето. Прекалено много деца се озовават на улицата, Ив. И ние с теб сме изпитали на свой гръб какво е да си бездомен.
— Обикнеш ли някого, рано или късно сърцето ти ще бъде разбито. — Тя въздъхна. — Едва ли има смисъл да ти го казвам, след като вече си взел решение. Между другото, хлапакът има очарователна усмивка.
— Вярно е.
— Трябва да го разпитам преди да си уредил да замине за Виржиния.
— Едва ли ще се наложи. Кевин ми съобщи всичко, което знаеше.
— Какво?! — Тя стисна устни и гневно го изгледа. „Истинско ченге!“ — възхитено си помисли Рурк и внезапно я пожела. — Не мога да повярвам, че си се осмелил да го разпитваш без разрешение на родителите му и в отсъствието на представител на Организацията за защита на децата. Та той е малолетен! За бога, къде ти е бил умът?
— Мислех си за съдбата на едно невинно момче и за момичето, в което някога бях влюбен.
Тя въздъхна и закрачи по тротоара, опитвайки се да обуздае гнева си. След малко се поуспокои и промълви:
— Много добре знаеш, че не мога да използвам информацията, която съм научила от теб. Освен това здраво ще загазим, ако момчето признае, че е разговаряло с теб. Полицейската служителка, която разследва случая, е твоя съпруга, а главният заподозрян е на служба при теб и ти е предан като куче. Никой няма да повярва на показанията на малкия.
— Знаех какво ще кажеш, затова се погрижих да запиша целия разговор. — Той извади от джоба си миниатюрно записващо устройство. — Предоставям го като веществено доказателство — свидетелка си, че не съм имат нито време, нито възможност да подправя записа.
— Записал си как си разпитвал малолетен във връзка с убийство! — Тя отчаяно разпери ръце. — Това е върхът!
— Точно така — усмихна се Рурк. — Дори да откажеш да причислиш записа към веществените доказателства — сигурен съм, че ще намериш вратичка в законите — не вярвам, че си толкова упорита и няма да го прослушаш.