— В такъв случай искам да повикам адвоката си.
— Разбира се, нали трябва да прецакаш всичко! — Тя рязко се обърна и закрачи из стаята. — Слушай, правя ти услуга, защото Рурк те обича. Засега доказателствата срещу теб са само косвени, но с всеки изминал ден се увеличават. Медиите ще започнат да ни притискат, което означава, че прокурорът ще бъде принуден да действа по-бързо. Уликите срещу теб са толкова много, че положително ще издаде заповед за разпита ти. Слава богу, че засега доказателствата са недостатъчни, за да те арестуват. — Тя замълча, смръщи чело и продължи: — Щом прокурорът се намеси, нищо чудно да ми отнемат правото да разследвам случая. Каквото и да стане, смятам, че имаме най-много една седмица, за да открием убиеца. След това най-вероятно ще те разпитва друго ченге.
Съмърсет се замисли, сетне заяви:
— Щом ще си имам работа с дявола, по-добре да е с онзи, когото познавам.
Тя кимна, постави записващото устройство на масата и седна, като промълви:
— Да започваме.
— Между другото, купих няколко килограма ябълки. — Икономът едва забележимо се усмихна като видя как Ив примигна от изненада. — За десерт ще имаме ябълков сладкиш.
— М-мм, любимият ми! — възкликна Ив.
След час и половина тя взе дисковете и се запъти към кабинета си. Имаше чувството, че главата й ще се пръсне от болка, която се усили, щом Ив забеляза как Макнаб се е настанил зад бюрото й и е качил краката си върху плота, разкривайки чорапите си на цветя.
— Предлагам да седнеш другаде, детектив. — Тя блъсна краката му от бюрото.
— Извинете, лейтенант. Позволих си малка почивка.
— Притиснати сме до стената, което означава, че нямаме време за никакви почивки. Къде е Пийбоди?
— Използва една свободна стая в този замък за временен кабинет. Опитва се да събере цялата информация за последната жертва и да свърши още куп служебни задължения. Кажете, тя винаги ли се придържа към устава или го забравя, когато съблече униформата си?
Ив отиде до автоготвача и си поръча кафе, сетне попита:
— Нима ще се опиташ да я накараш да свали униформата си, Макнаб?
— Не, не. — Той се изправи толкова бързо, че четирите сребърни обеци на едното му ухо извънтяха. — Вашата подчинена не е мой тип. Просто бях любопитен.
— Предлагам да престанем с празните приказки и да се заловим за работа.
Макнаб забели очи зад гърба й. Доколкото можеше да прецени, и двете жени умираха да спазват правилата.
— Апаратурата, която Рурк нареди да донесат, е фантастична — започна той. — Отне ми доста време, докато я инсталирам и програмирам, но от сутринта вече е на автотърсене и проследяване. О, щях да забравя, търсиха ви две жени, докато отсъствахте. Той натисна копчето на системата за запаметяване. — Първа се обади Надин Фарст — иска да се срещнете възможно най-бързо. След това позвъни някоя си Мейвис, която не съобщи фамилното си име; каза, че щяла да се отбие довечера.
— Много съм ти задължена, че проявяваш такъв интерес към личните ми разговори.
Той не разбра намека й.
— Няма проблеми. Тази Мейвис ваша приятелка ли е?
— Да. Но те предупреждавам, че живее с човек, който само с една ръка може да те направи на пихтия.
— Добре, добре, само попитах. Дали пък да не обядвам, докато чакам… — Той млъкна, когато от устройството за проследяване се разнесоха пронизителни подсвирвания. — Тази машинка е върхът. — Младежът с един скок се озова зад бюрото, отметна буйната си дълга коса и започна да си подсвирква, когато от апаратурата изскочи лист хартия. — Мръсникът е умен, дяволски умен. Прехвърлил е сигнала през Цюрих, Москва, Де Мойн, Риджъс 6, станция „Утопия“, Бирмингам. Апаратурата на Рурк е истинско чудо.
Ив беше виждала същия блясък в очите на Фийни и разбираше, че това е страничният ефект от работата в отдела за компютърна обработка на информацията.
— Макнаб, интересувам се откъде се е обаждал престъпникът.
— След малко ще научим. Работата дори с най-модерната техника изисква търпение… Ето — обаждането е дошло от Ню Йорк.
— Искам точния адрес.
— Работя по въпроса. — Младежът плесна с ръце, когато Ив се надвеси над рамото му. — Не ме притеснявайте… макар да съм длъжен да отбележа, че миришете прекрасно. — Обърна се към компютъра и му нареди: — Открий зоната на обаждането.
ИЗДИРВАМ…
ЩЕ ИМА РЕЗУЛТАТ СЛЕД ОСЕМ МИНУТИ И ПЕТНАЙСЕТ СЕКУНДИ.
— Започни работа. Междувременно бих изял един сандвич.
Ив се опита да прикрие раздразнението си.
— Как го искаш?
— Затоплен, с парче салам и много горчица, а хлебчето да е маково; освен това искам салата, както и чаша от великолепното кафе.