Тя няколко пъти вдишва и издишва, за да се овладее, сетне изрече с престорена любезност:
— Какво? Нима се отказваш от десерт?
— Щом сама ми предлагате, няма да е зле да…
— Лейтенант! — Пийбоди тичешком влезе в кабинета. — Имам информацията за последната жертва.
— Ела в кухнята. Трябва да приготвя обяда на детектива.
Пийбоди хвърли убийствен поглед към младежа, а той й отвърна с наперена усмивка.
— Кога ще се върне Фийни?
— След сто и два часа и двайсет и три минути. Но кой ти смята времето? — Ив програмира автоготвача за кафето на Макнаб и попита: — Какво откри?
— Джени О’Лиъри е взела самолета вчера в четири следобед от летище „Шенън“. Пристигнала е на „Кенеди“ в един часа нюйоркско време. Регистрирала се е в „Палас“ към два. Апартаментът е бил резервиран и платен чрез „Рурк Индъстрийс“.
— Да му се не види!
— В четири е излязла от хотела. Не успях да открия към коя компания е принадлежало таксито, което е използвала. Научих името на портиера, дежурил по това време. Джени оставила ключа на портиера, но така и не се върнала да го вземе.
— Накарай да заключат стаята й и изпрати униформен полицай да пази пред вратата и да не разрешава на никого да влиза.
— Вече го направих.
Ив постави върху поднос обяда на Макнаб и промърмори:
— Хапни нещо. Очертава се дълъг ден.
Пийбоди подуши сандвича, сетне заяви:
— Макнаб май разбира от нещо. И аз ще си взема от същите сандвичи. Вие искате ли?
— Ще се храня по-късно. — Ив се върна в кабинета и сложи подноса на бюрото. — Как върви?
— Вече откри от коя зона се е обадил онзи, сега търси сектора. — Младежът отхапа от сандвича си и с пълна уста заяви: — Някои хора знаят как да живеят. Саламът е от истинско месо — по-хубав е от майчино мляко. Искате ли да опитате?
— Не, благодаря. Хей, не са ли прекалено тежки обеците ти? Ако непрекъснато прибавяш по някоя, скоро ще ходиш превит на една страна.
— Модата изисква да правя жертви. Ето желаната информация: ЗОНА 5, СЕКТОР АБ. — Той отмести чинията от картата, която беше разгърнал на бюрото. — Мястото е… — Прокара по картата пръста си, отрупан с блестящи пръстени и заяви: — Някъде тук. — Вдигна поглед към Ив и добави: — Точно където седя и ям този великолепен сандвич.
— Не може да бъде.
— Ще проверя още веднъж, но според компютъра човекът се е обаждал от този дом или от заобикалящата го градина, които заемат целия сектор.
— Все пак провери. Между другото, каква е вероятността компютърът да греши?
Младежът докосна червената панделка, която носеше вместо вратовръзка.
— По-малка от един процент.
Ив стисна устни и го погледна в очите.
— Можеш ли да не го съобщаваш веднага? Не искам в управлението да постъпва рапорт, докато… проследя друга улика. Възможно ли е да го сториш?
Младежът се облегна назад и заяви:
— Вие се занимавате с разследването, лейтенант. Сигурен съм, че това е обаждането, което ви интересува. Тази информация… понякога се губи и е необходимо доста време, докато отново я открия…
— Благодаря ти.
— А пък аз благодаря за сандвича. Пак ще проверя всичко и ще видя какво ще излезе, Фийни твърди, че вие сте най-добрата, значи действително сте такава, щом мислите, че нещо не е наред, сигурно сте права. А пък и мен ме бива и мога да го намеря.
— Разчитам на теб. Пийбоди, къде си?
— Идвам. — По-младата жена се появи от кухнята. Носеше чиния със сандвич.
— Сложи го в плик, ако си гладна, трябва да тръгваме. Всяка минута е ценна.
— Само секунда… — Като видя, че началничката й вече излиза, Пийбоди тръсна чинията пред Макнаб. — Приятен обяд.
— Благодаря. Доскоро, красавице. — Той повдигна вежди, когато младата жена се извърна и злобно го изгледа. Сетне въздъхна и промърмори: — Гърдите й си ги бива. — Запретна ръкави и отново се залови за работа.
Десета глава
— Включи записващото устройство, Пийбоди.
Ив направи знак на униформения да се отдръпне и използва шперцовия код за отключване. Прекрачи прага на апартамента и се озова в просторна всекидневна; под високите прозорци бяха подредени вази със снежнобели и сини цветя. Отвън се издигаха нюйоркските небостъргачи, между които се провираха въздушните автобуси. Говорещите рекламни пана, които бяха толкова популярни в другите райони на града, бяха забранени в аристократичните източни квартали.
Подобно на повечето сгради, принадлежащи на Рурк, хотелският апартамент беше елегантно обзаведен с мебели, тапицирани с пъстра коприна и брокат; подът беше от лакирано дърво и бе застлан с килими, в които краката потъваха до глезените. Върху масичката с размери на езерце бяха поставени огромна кошница с плодове и бутилка бяло вино — вероятно бяха дар от управата на хотела. Плодовете не бяха подредени, а бутилката беше отворена. Джени е имала време да се порадва на разкоша, след което престъпникът я е подмамил навън, за да я убие.