— Добре.
— Безпокоя се за Рурк. — Думите сякаш й се изплъзнаха и тя моментално съжали, че ги е изрекла. — Проблемът е личен, трябва да обсъдим много по-важни въпроси.
Майра кимна, въпреки че се съмняваше в искреността й.
— Искам да се посъветвам с теб по случая. Необходима ми е помощта ти за изготвяне на психологическа характеристика на престъпника. — Очевидно Ив се чувстваше неловко и това подклаждаше раздразнението й. — Повиках те тук, защото ще те помоля да заобиколиш правилата. Не си длъжна да изпълниш молбата ми и няма да се засегна, ако не само ми откажеш, а съобщиш на командира какво съм поискала от теб.
Изражението на Майра не се промени.
— Предлагам да ми обясниш всичко, тогава ще преценя как да постъпя.
— Трите убийства са свързани… възможно е да са били предизвикани от събития, които са се разиграли преди няколко години. Мотивът е отмъщение. Мисля, че престъпникът иска да отмъсти на Рурк и използва Съмърсет, за да се добере до него. Всички косвени улики доказват вината на иконома и след всяко убийство те стават все повече. Убедена съм в невинността на Съмърсет, иначе без колебание щях да го изпратя в затвора, въпреки че Рурк много държи на него. Ала това е капан, умело заложен от престъпника, който очевидно подценява умствените ми способности.
— Навярно искаш да изготвя профил на убиеца и неофициално да подложа на тестове Съмърсет, за да преценя дали е склонен към насилие.
— Грешиш. Искам писменото ти заключение, за да го предам на Уитни. Страхувам се, че ще ме обвини в бездействие.
— С удоволствие ще изпълня молбата ти. Поискай разрешение от командира и ми изпрати необходимите данни. Заради теб ще оставя другата си работа на заден план.
— Много съм ти задължена.
— Това ли е всичко?
Ив усети, че дланите й са мокри от пот и нетърпеливо ги избърса на панталоните си.
— Имам информация, която е особено важна за разследването и за психологическия профил, но не мога… Всъщност не желая да съобщя. Готова съм да ти я доверя само при условие, че разговарям с теб като пациент със своя лекар. По този начин няма да те злепоставя.
— Професионалната етика ме задължава да запазя в тайна всичко, което пациентът е споделил с мен.
— Интересуваме дали няма да се злепоставиш — настоя Ив.
— Не бой се. Питам се колко души защитаваш в момента?
— Само онези, които обичам.
— Благодаря ти. — Майра широко се усмихна и протегна ръка. — Седни до мен и ми разкажи всичко.
Ив се поколеба, сетне се подчини и заговори:
— Сещам си какво ми каза, когато си спомних какво се бе случило в онази стаичка в Далас. Когато си спомних как баща ми се беше прибрал пиян и отново ме беше изнасилил и как след това го бях убила. Тогава ти ми каза, че е безсмислено, дори погрешно детето да бъде наказано заради извършеното престъпление. Каза ми още… — за миг тя замълча, залавяна от сълзите си. — Каза, че съм убила едно чудовище и че сама съм променила съдбата си, превръщайки се в достойно човешко същество, което не бива да бъде наказано заради неволното си престъпление.
— Все още ли не си убедена в това?
Ив поклати глава, въпреки че от време на време чувстваше силни угризения на съвестта.
— Припомних ти нашия разговор, за да те попитам дали действително вярваш, че при определени обстоятелства убийството на едно чудовище е оправдано.
— Законодателите може би са били на същото мнение, когато преди двайсетина години отмениха смъртното наказание.
— Интересува ме мнението ти като лекар… и като човек.
— Мисля, че е оправдано, когато си го извършил, за да запазиш живота си или живота на други хора.
— Искаш да кажеш, че оправдаваш само хората, които са убивали при самоотбрана. — Ив напрегнато се взираше в лицето на психиатърката, опитвайки се да прочете мислите й.
— Не съм съгласна с подобно обобщение. Всеки случай трябва да се преценява индивидуално, в зависимост от обстоятелствата.
— Доскоро за мен съществуваха само две понятия — добро и зло — промълви Ив. — Законът — тя вдигна юмрук — и онези, които го нарушават. — Вдигна и другия си юмрук, сетне ги удари един в друг. — Но сега е различно… искам да ти разкажа за Марлена.
Докато говореше, Майра не я прекъсна нито веднъж, не й зададе никакви въпроси и се въздържа от коментари. Ив се стараеше да изложи само фактите без да налага личното си мнение. След двайсетина минути приключи разказа си, но се чувстваше напълно изтощена.
Дълго седяха мълчаливо. Тишината се нарушаваше само от крясъците на някаква птица и от ромоленето на фонтана. По небето пробягваха тъмни облаци и от време на време закриваха залязващото слънце.