— Сигурна съм, че ще бъде трогнат от вниманието. — Ив също си наля чаша вино, с надеждата, че алкохолът ще й даде сили да издържи. — Доктор Майра, да налея ли и на теб?
— Не, предпочитам чаша чай. Мейвис, навярно тоалетът ти е дело на Леонардо.
— Абсолютно. Жесток е, нали? — Тя се завъртя и боядисаните й в зелено къдрици се разпиляха по раменете й. — Само да видите вълшебната му пролетна колекция! Наскоро му предстои ревю в Милано.
— С удоволствие ще ви покажа моделите за делови дами, докторе — обади се Леонардо.
— О, много мило… — колебливо изрече Майра и скептично изгледа тоалета на певицата. После забеляза, че Ив беше забелила очи и се усмихна. — Съмнявам се, че ще те вдъхновя като Мейвис.
— Вашият стил е съвсем различен — поясни дизайнерът, който очевидно не беше разбрал тактичния й отказ. — Подхождат ви облекла с класическа кройка, пастелни тонове. Имам великолепна ленена рокля в тъмнорозово.
— Хм, примамливо предложение.
— Леонардо е майстор на елегантните, но консервативни дрехи — намеси се Мейвис. — Ще те направи да изглеждаш като най-сексапилната господарка на имение.
— Непременно ще разгледам колекцията му — обеща Майра и се засмя като си представи как би изглеждала като „сексапилна господарка на имение“.
— Ето го и него! — Мейвис с един скок се озова до Съмърсет, който буташе пред себе си количка със сервиз за чай и няколко чинии с ябълков пай и различни кейкове с глазура. Той се изчерви до уши, когато певицата силно го прегърна. — Ние сме с теб, Съмърсет. Не се безпокой за нищо. Няма по-добро ченге от Ив. Спомняш ли си как ме отърва, когато имах неприятности? Не бой се, тя ще се погрижи за теб.
— Сигурен съм, че лейтенантът ще уреди въпроса. — Той крадешком погледна към Ив и добави: — По един или друг начин.
— Хайде, отпусни се. — Мейвис го притисна към себе си. — Пийни нещо. Искаш ли чаша вино?
За миг в очите му проблесна нежност и суровото му лице се промени.
— Благодаря, но не е редно да пия с гостите. Задължението ми е да им прислужвам.
— Не знае какво му се иска: да я погали или да я смаже от бой — прошепна Ив на психиатърката и Майра едва успя да сподави смеха си.
— Рурк ще слезе след малко — продължи икономът. — Всеки момент ще приключи разговора с човек, намиращ се на друга планета.
Мейвис настигна Съмърсет в коридора, дръпна го за ръкава и го накара да спре.
— Слушай, знам как се чувстваш. Нали се случи и с мен. — Тя дяволито му се усмихна. — Когато ме арестуваха, здравата се паникьосах и си казах, че ще си изгния в затвора. Обаче издържах, защото знаех, че Далас няма да ме зареже. Знаех, че ще направи всичко за мен, независимо какво ще й струва.
— Обичта й към теб е едно от малкото й добри качества.
— Сигурно си мислиш, че щом не се разбирате, тя ще те изостави. — Тя тъжно го изгледа и Съмърсет забеляза, че днес очите й имаха цвета на косата й. — Ако разсъждаваш така, значи си най-големият тъпак. Би трябвало да знаеш, че Далас ще се бори за теб до последен дъх, че ако някой те преследва, тя ще застане на пътя му и ще понесе удара.
— Невинен съм — надменно заяви той, за да покаже, че обвиненията й не са го оскърбили. — Ако твоята приятелка беше толкова способна, щеше да проумее истината, въпреки че ме ненавижда.
— Виждам, че си в отвратително настроение — промълви певицата. — Ако почувстваш нужда да поговориш с някого, непременно ми се обади. — Тя се повдигна на пръсти и го целуна по бузата. — Пиенето е от мен.
— Онзи младеж е много щастлив, задето те има — задавено промълви икономът, сетне забързано се отдалечи по коридора.
— Браво, Мейвис. — Рурк, който беше наблюдавал сцената от площадката, слезе по стъпалата, приближи се до Мейвис и хвана ръцете й.
— Много е смачкан, горкичкият. Обаче напълно го оправдавам.
— Мисля, че можеш да повдигнеш настроението дори на най-тъжния човек.
— Това е моята цел в живота. Сега ще се погрижа за присъстващите в салона. — Тя кокетно му се усмихна. — Да разбирам ли, че сме поканени на вечеря?
— Не бих допуснал да умреш от глад в дома ми.
Въпреки че имаше гости, Ив успя да се измъкне за малко. Отиде в кабинета си и освободи Макнаб и Пийбоди, като реши по-късно да прочете рапортите им. После откри Съмърсет и след кратко пререкание успя да го убеди, че е в негов интерес в единайсет на следващия ден да се яви в кабинета на доктор Майра.
Когато всички си отидоха, главата й пулсираше от болка. Рурк я завари в банята; тя намръщено се взираше в болкоуспокояващите хапчета в шепата си.
— Навярно болката е непоносима, щом доброволно вземаш хапчета.