— Денят ми се стори безкраен. — Ив сви рамене и върна таблетките в тубичката. — Но ще се справя и без тях.
— Ще напълня ваната. Трябва да си починеш.
— Имам много работа.
— Скъпа Ив — той я хвана за ръцете и я обърна към себе си, — понякога мразя професията ти, която те изтощава физически и психически.
— Сам разбираш, че трябва да бързаме.
— Вярно е, но можеш да отделиш един час за себе си. — Без да откъсва поглед от лицето й, той започна да масажира раменете й.
— Трябва да прочета рапортите и да подготвя официалното досие. Непрекъснато попадам в задънена улица. — Ив долови нервни нотки и собствения си глас и се раздразни още повече. — Не успях да открия откъде са купени значките, ти се оказа прав за статуетката. Хиляди копия от нея се продават във всички магазини на Земята и на другите планети. Мраморната дама струва цели пет стотачки и очевидно се радва на голяма популярност. — Тя понечи да се отдръпне, но Рурк продължи да я масажира. — До утре трябва да залъжа Уитни с някаква информация… Знаеш ли, разказах всичко на Майра.
За миг ръцете му застинаха върху раменете й и той промълви:
— Така ли?
— Може би предварително трябваше да те попитам, но реших, че трябва да й се доверя.
— Не е необходимо да се оправдаваш.
— Не се оправдавам. — Този път тя успя да го отблъсне и влезе в спалнята, като си каза, че понякога те боли стомах дори от най-хубавото кафе. Въпреки това програмира автоготвача да приготви цяла кана. — Правя всичко, което е необходимо; ето защо съветвам и теб да се движиш с охрана, докато открия убиеца.
— Смятам, че съм в абсолютна безопасност.
— Ако беше така, престъпникът нямаше да се промъкне в този дом и да използва апаратурата ти, за да ми изпраща съобщения, да наема хотелски стаи, използвайки кредитната ти карта, както и да подмами една жена от твое име.
Рурк наклони глава, сетне кимна.
— Разбрах намека ти. Лично ще проверя компютърната охранителна система.
— Добре е като начало. — Тя си наля кафе и добави: — Ще накарам Съмърсет да носи специалната гривна…
— Моля?
— Много добре ме чу! — гневно възкликна Ив и усети, че всеки момент ще избухне. — За негово добро е. Ако бъде извършено още едно убийство, искам той да има солидно алиби. Ще носи гривната или ще бъде арестуван. Реших, че първото е за предпочитане.
— Може би имаш право. — Рурк предпочете да си налее чаша бренди вместо кафе. — Възнамеряваш ли да прикрепиш и към мен човек, който да ме следи?
— Щях да го направя, но съм сигурна, че ще бъде загуба на време, тъй като за по-малко от час ще се отървеш от „опашката“.
— Радвам се, че ме познаваш толкова добре. — Той вдигна чашата си като за тост.
— Надявам се и в бъдеще да се разбираме — въздъхна Ив. — Съдебният лекар ми съобщи, че преди смъртта си Джени е взела някакъв транквилант.
Рурк се втренчи в чашата си.
— Била ли е изнасилена?
— Няма следи от сексуално насилие, жертвата очевидно не е оказала съпротива. Още е била упоена, когато престъпникът я е окачил на въжето. Но лекарят е открил във вагината й значка с детелина; той смята, че предметът е бил вкаран, докато жертвата е била в безсъзнание, защото изобщо не се е съпротивлявала. Съжалявам, че ти го казвам, но нали искаше да знаеш всички подробности.
— Да.
— Патологът ми съобщи, че мъртвата нямала роднини, поради което ти си изявил желание да вземеш тялото от моргата.
— Джени би искала да я погребат в Ирландия.
— Предполагам, че лично ще придружиш ковчега до там.
— Да.
Тя усети, че й прилошава, сърцето й биеше така, сякаш щеше да изскочи от гърдите й. Все пак успя да проговори:
— Ще ти бъда задължена, ако ме уведомяваш за бъдещите си планове.
Рурк вдигна поглед и тя беше потресена от мъката, която се четеше в красивите му очи.
— Нима си въобразяваше, че ще я изпратя обратно като ненужна вещ?
— Не. Слушай, имам много работа.
— За бога, Ив! — нетърпеливо и малко развеселено възкликна той.
Това преля чашата на търпението й.
— Не бъде толкова важен, приятел! И не ме мисли за глупачка. Бил си влюбен в нея. Примирих се. Прави каквото пожелаеш и ме остави да си върша работата.
Рурк гневно скочи на крака и този път изобщо не му беше до смях. Разтърси Ив и извика:
— Вярно е, че я обичах и че не съм забравил миналото. Но знай, че чувствата ми към Джени изобщо не могат да се сравнят с онова, което изпитвам към теб. Това ли искаше да чуеш?
Гневът й се стопи и тя се изчерви.
— Не знам какво става с мен. Главата ми ще се пръсне от болка. — Ив безпомощно притисна с пръсти слепоочията си. — Известно ми е, че си имал много любовници, но те никога не са ме интересували… за разлика от Джени. Ненавиждам се задето ревнувам от една мъртва жена.