— Изглежда жесток и склонен към насилие — отбеляза Ив. — Погледът му го издава. На лявата буза има дълбок белег, изглежда, че носът му е бил чупен неведнъж. Според данните е седемдесет и шест годишен и в момента е в затвора заради убийство, извършено със забранено оръжие.
— Истински симпатяга.
Тя пъхна ръце в джобовете на халата си и замислено каза:
— Няма да се занимаваме с онези, които са в затвора. Невъзможно е да се прецени дали нашият човек действа сам, но трябва да се съсредоточим върху неговото издирване.
Рурк натисна няколко клавиша, при което от монитора изчезнаха още десет имена.
— Ето, че елиминирахме усмихнатите членове на клана О’Мали.
— От малки бяха негодници, пък и не се славеха с остър ум.
— Премини към следващите.
— Семейство Калхун. Двама братя и синът на единия. Спомням си за Лиъм Калхун — промълви Рурк. — Имаше малка бакалница и беше доста порядъчен. Но за брат му и за момчето нямам никакви спомени.
— Братът се нарича Джеймс и няма криминално досие. Работи като лекар към Националната здравна служба. Четирийсет и седем годишен, женен, с три деца. По всичко личи, че е един от стълбовете на местното общество.
— Не си го спомням. Очевидно не се е движел в моите кръгове.
— Да, очевидно е — кисело изрече Ив и Рурк искрено се разсмя. — Синът също се нарича Лиъм и следва медицина — навярно е решил да следва примера на чичо си. Ето го младият Лиъм Калхун — красив, деветнайсетгодишен, неженен, винаги сред отличниците на курса.
— Смътно си го спомням. Беше стеснителен и мълчалив. — Рурк внимателно разгледа снимката на младежа, който се усмихваше, но очите му оставаха сериозни. — Съдейки по характеристиката от учебния отдел момчето ще стигне далеч.
— Децата невинаги наследяват пороците на бащите си. Но познанията му по медицина биха могли да се окажат полезни при извършване на убийствата. Прехвърли двамата на последно място в списъка. Да видим следващата група.
— Райли. Баща, четирима братя.
— Четирима ли? Боже мой!
— И четиримата всяваха страх сред почтените граждани. Разгледай внимателно Брайън Райли; веднъж ме смаза от бой, като двама от братята му и един негов приятел му помагаха. Предпочиташе да го наричат Черния Райли. — Рурк запали цигара и в гласа му се промъкнаха горчиви нотки. — С него бяхме връстници и той ме ненавиждаше.
— Защо?
— Защото бях по-бърз и по-сръчен от него. — Поусмихна се и добави: — Пък и момичетата предпочитаха мен.
— Доколкото виждам от досието му, Черния Райли почти непрекъснато е бил в затвора, особено в младостта си. — Ив разгледа лицето на монитора: красив русокос мъж със сърдити зелени очи. По всичко личеше, че в Ирландия имаше много хубави мъже, които все си търсеха белята. — През последните две години не е бил арестуван. Ето и служебната му характеристика — бил е най-вече пазач в барове и в клубове за стриптийз. Хм, тук има нещо интересно — в продължение на две години е работил в охраната на някаква фирма за електроника. Сигурна съм, че би могъл да научи много, ако не е бил абсолютен тъпак.
— Райли не беше глупав, но мразеше всичко и всички.
— Можеш ли да ми дадеш данните от паспорта му?
— Лесна задача. Ще ги имаш след минута.
Докато Рурк работеше, Ив разгледа лицето на монитора. Хлапето Кевин беше споменало, че онзи човек имал зелени очи… Разбира се, цветът на очите можеше лесно да се промени като настроението на разглезено дете.
— Данните от имиграционния отдел са на четвъртия монитор — обади се Рурк.
— Оказва се, че Райли неведнъж е посещавал нашия град. Дано да открием с какво се е занимавал докато е бил тук. Четиримата братя бяха ли близки помежду си?
— Приличаха на глутница вълци. Биха се изпохапали до смърт в борбата за един кокал, но винаги се съюзяваха срещу хората извън семейството.
— Тогава трябва внимателно да проучим и четиримата.
След няколко часа Ив се почувства уморена до смърт. Лицата на мониторите започнаха да се сливат пред очите й, а данните да се объркват в съзнанието й. Усети, че заспива на стола, притисна с пръсти възпалените си очи и промълви:
— Ще направя кафе.
След секунда осъзна, че стои пред автоготвача и че не знае как да го включи.
— Трябва да се наспиш. — Рурк натисна някакво копче, стената се разтвори и се появи легло.
— Не, имам нужда от малка почивка. Не бива да прекъсваме работа сега, когато вече набелязахме десет души от списъка. Иска ми се да проуча по-обстойно този Франсис Роуън, който е станал свещеник…
— Трябва да си починем. — Той я хвана под ръка и я поведе към леглото. — И двамата сме уморени.