Рурк вдигна ръка.
— Иан, струва ми се, че се поувлече с готварските рецепти. Позволи ми и аз да кажа нещо. Слушай, Ив, електронните сигнали оставят следи, които може да бъдат открити. Проверихме „следите“ на входящите сигнали през последните шест седмици, както и на изходящите за същия период, и открихме, че един сигнал от първата група се различава от останалите. Това се нарича „ехо“… или „сянка“ върху обичайната следа и означава различен източник.
— Доколкото разбрах, можете да докажете, че престъпникът не се е обаждал от тук.
— Точно така.
— Ще ми предоставите ли писмени доказателства, които да представя на Уитни?
— Абсолютно — усмихнато заяви Макнаб. — Нашият отдел е използвал подобни веществени доказателства при стотици случаи. Процедурата е стандартна. При този сигнал следата беше почти заличена, но все пак я открихме.
— Ти я откри — поправи го Рурк.
— Нямаше да се справя без твоята апаратура и без помощта ти. На два пъти бях пропуснал следата.
— Важен е крайният резултат.
— Преди да се оттегля и да ви оставя да си правите взаимни комплименти, ще отнема още минута от скъпоценното ви време, като ви помоля да запишете информацията на диск, за да го приложа към досадния си доклад.
Рурк сложи ръка на рамото на Макнаб и жлъчно промълви:
— Лейтенант, поставяш ни в неудобно положение с благодарностите си и с похвалите си.
— Искате благодарности, така ли? — Тя импулсивно го привлече към себе си и притисна устни към неговите. Сетне стори същото и с младежа. — Искам данните до един час — добави и излезе от кабинета.
— Майко мила! — Макнаб стисна устни, сякаш да запази вкуса от целувката, хвана се за сърцето и заяви: — Лейтенантът знае как да целува.
— Скъпи Иан, не ме карай да те смажа от бой, защото си ми много симпатичен.
— Сигурен ли си, че лейтенант Далас няма сестра? — Братовчедка? Или поне неомъжена леля.
— Ив е уникална, няма втора като нея. — Рурк наблюдаваше стрелката на уреда, която отново едва забележимо помръдна. — Предлагам да изготвим информацията за нея, сетне да се опитаме да проследим ехото.
Макнаб смръщи чело.
— Нима искаш да проследим толкова слаб сигнал? По дяволите, необходима е много усърдна работа и отлична апаратура за постигането на подобна цел. Никога не съм чувал, че е възможно да се проследи ехо, не превишаващо петнайсетия раздел на скалата.
— Все някой трябва да го направи за първи път.
Очите на младежа проблеснаха.
— Момчетата от отдела ще ме признаят за гений, ако успея.
— Имаш основателна причина да проявиш по-голямо старание.
Дванайсета глава
Ив нетърпеливо кръстосваше приемната на доктор Майра. За кой ли път погледна часовника си, питайки се защо се бавят толкова много. Съмърсет беше в кабинета от час и половина, а след трийсет минути, точно в един, Ив трябваше да представи на командира писмения си доклад и да включи в него данните от теста.
Докато чакаше, тя репетираше устните си обяснения. Предварително беше намислила какво и с какъв тон ще изрече. Чувстваше се като второстепенна актриса, която повтаря репликите си зад кулисите. Имаше лоши предчувствия и по гърба й се стичаше ледена пот.
Щом вратата се отвори, тя се втурна към Съмърсет и извика:
— Какво се случи? Защо се забавихте толкова много?
Съмърсет беше блед като платно, очите му гневно проблясваха, упорито стискаше устни. Повдигаше му се от преживяното унижение.
— Изпълних заповедите ви, лейтенант, и се подложих на теста, жертвайки личното си достойнство. Дано да останете доволна. — Вирна глава и побърза да излезе.
— Майната ти — промълви Ив и прекрачи прага на кабинета.
Доктор Майра отпи от чая си. През отворената врата беше чула горчивите думи на иконома. Усмихна се на Ив и промълви:
— Той е объркан човек.
— Според мен е глупак, но сега това няма значение. Ще ми кажеш ли мнението си за него?
— Ще бъде необходимо време, докато обединя данните от тестовете и напиша доклада.
— След двайсет минути трябва да бъда при Уитни. Дай ми каквото можеш.
— Тогава ще ти кажа какво разбрах от наблюденията си. — Тя си наля още една чаша чай и направи знак на Ив да седне. — Съмърсет не проявява никакво уважение към законите, но обича реда.
Ив взе подадената й чаша, но не отпи от чая.
— Обясни ми какво искаш да кажеш.
— Той се чувства най-добре, когато всичко си е на мястото и склонността му към реда граничи с вманиачаване. Законите, които предлага обществото, не го интересуват, тъй като често се променят, неадекватни са и често не изпълняват функциите си. Той притежава силно развито естетическо чувство. Държи на външния си вид и на елегантното обзавеждане на жилището, което обитава. Обича да спазва определен режим — чувството за стабилност му действа успокояващо. Става и си ляга в точно определен час, предварително планира служебните си задължения… дори свободното му време е разчетено по часове и минути.