Обикновено пресконференциите изнервяха Ив. Но днешното сборище на репортери в полицейския пресцентър допринесе за подобряване на настроението й. Почувства се неловко, когато любопитните журналисти я обсипваха с въпроси за хода на разследването, както и за личния й живот. Трябваше да ги парира бързо и умело без нито капчица колебание, което само щеше да изостри апетита на медийните хиени.
— Лейтенант Далас, разпитвала ли сте Рурк във връзка с убийствата?
— Рурк сътрудничи на отдела.
— На кого помага — на ченгето, разследващо случая, или на съпругата си?
„Злобен мръсник!“ — каза си тя и гневно изгледа нахалния репортер, без да обръща внимание на автотронните камери, които пълзяха към нея като огромни паяци.
— Още щом се заех с разследването, Рурк ми предложи помощта си и доброволно даде показания.
— Нали не отричате, че главният заподозрян е служител на съпруга ви и живее в дома ви?
— Засега не подозираме никого — заяви тя, което предизвика оживление сред журналистите. Ив търпеливо изчака суматохата да стихне, сетне продължи: — Лорънс Чарлс Съмърсет беше разпитан и доброволно се подложи на психологически тест. В момента вървим по нова следа.
— Как ще отговорите на предположението, че той е убил трима души по поръчка на Рурк? — провикна се някой от дъното на залата. За първи път в залата настъпи тишина. Началникът на полицията Тибъл пристъпи напред, но Ив вдигна ръка.
— Аз ще отговоря. — Гневът я задушаваше, но гласът й беше спокоен. — Дами и господа, подобни долни намеци са недопустими за хора с вашата благородна професия и повече подхождат на махленските клюкари. Но когато са изречени публично и то от представител на медиите, бих ги определила като престъпно нехайство. След като господинът не разполага с факти и доказателства, приемам твърдението му като обида не само към хората, чиято репутация е поставена под съмнение, но и към мъртъвците. Нямам какво повече да кажа.
Заобиколи Тибъл и слезе от подиума. Чуваше как репортерите му задават все нови и нови въпроси, на които той отговаряше най-невъзмутимо. Ала пред очите й сякаш се беше спуснала тъмна завеса, а гневът я караше да усеща странна горчивина.
— Далас, почакай! — Надин Фарст, последвана от оператора от Канал 75, се втурна след нея. — Моля да ми отделиш само две минутки.
Ив рязко се обърна и си помисли, че ще бъде чудо, ако успее да сдържи гнева си още две секунди.
— Изчезвай, Надин!
— Вярно е, че колегата попрекали, но трябва да изтърпяваш нахалниците.
— Не виждам защо да понасям и слабоумните… — сопна се тя.
— Съгласна съм.
— Нима? — С крайчеца на окото си Ив забеляза, че операторът е насочил камерата си към тях.
— Предлагам ти помощ. — Надин машинално приглади косата си и подръпна сакото си. — Всичко ще бъде наред, ако ми дадеш интервю…
— Което ще повиши рейтинга ти. Господи, колко си прозрачна. — Тя се извърна, за да не направи или да не каже още нещо, за което по-късно щеше да съжалява.
Внезапно си спомни думите на Майра, че убиецът е насочил вниманието си към нея, защото копнее жена да одобри делата му. Реши да се подчини на инстинкта си. Ще повиши рейтинга на Надин и ще нанесе на престъпника удар, на който той ще бъде длъжен да отвърне.
— Какво си въобразявате всички вие? — Тя се обърна и гневно стисна юмруци. — Нахвърляте се върху мен като лешояди и използвате конституционните си права, за да се намесвате в разследването на убийство!
— Хей, почакай…
— Ти почакай! — Тя заби пръст в гърдите на репортерката, която неволно отстъпи назад. — Трима души са убити, децата им са осиротели, една жена е останала вдовица и всичко това само защото някакъв самовлюбен тъпанар, който си въобразява, че е Месия, е решил да играе игрички. Нима не разбираш, че един психопат манипулира медиите? Продължавайте в същия дух, отделяйте му достатъчно внимание… за да повишите самочувствието му, за да му доставяте все по-голямо удоволствие. Той се опитва да ни заблуди, че изпълнява мисия, възложена му от Всевишния, но единствената му цел е да победи. Ала аз няма да го допусна, защото съм много по-добра от него. Този никаквец е само аматьор, на когото щастието временно се е усмихнало. Вече започва да греши и съм убедена, че до една седмица ще бъде в ареста.
— Надявам се да не се отметнете от думите си, лейтенант Далас — произнесе Надин с леден тон. — Обещавате ли пред нашата огромна аудитория, че скоро ще заловите убиеца?
— Да. В работата си съм се сблъсквала с много по-умни от него. В известен смисъл дори го съжалявам. Той е като тумор в организма на обществото, който може да бъде отстранен чрез операция.