Тя се обърна и се отдалечи с гордо вдигната глава.
— Ще стане страхотен репортаж, Надин! — Операторът почти подскачаше от възбуда. — Рейтингът ти ще хвръкне до небето.
— Да… — разсеяно промълви репортерката, сетне добави: — Ето как свършва едно приятелство… — Овладя се и се обърна към колегата си: — Изпрати необработения материал в станцията. Репортажът ще бъде готов за излъчване в новинарската емисия в пет и половина.
Ив разчиташе на експедитивността на репортерката. Психопатът положително щеше да види репортажа. Реакцията му беше непредвидима, но засегнатото му самолюбие положително щеше да го подтикне към действие.
Ив знаеше, че самата тя ще бъде следващата му набелязана жертва.
Реши да се отбие в управлението и няколко часа да поработи в миниатюрната си канцелария. От колата си се обади вкъщи. Когато чу гласа на Рурк, учудено смръщи чело.
— Къде е Съмърсет?
— В стаята си.
— Какво, обиден ли е?
— Не, рисува. Твърди, че това отпускало нервите му. Откъде се обаждаш, лейтенант?
— От колата, на път за участъка. Пресконференцията току-що свърши.
— Известна ми е „любовта“ ти към нахалните репортери. Непременно ще гледам новините в пет и половина.
Ив потръпна, но изражението й остана невъзмутимо.
— Не си струва, не се случи нищо особено. Хей, защо не си на работа? Не бива да изоставяш делата си заради мен.
— Всичко върви като по вода. Няколко дни мога да ръководя бизнеса и от къщи. Освен това с Иан се забавляваме с нашите играчки.
— Постигнахте ли някакъв резултат?
— Така мисля, но всичко става много бавно и изисква търпение.
— Ще се прибера след един-два часа и ще видя докъде сте стигнали.
— Добре. Мисля, че ще вечеряме пица.
— М-мм, чудесно. Искам моята да е с много гъби и аншоа.
Тя прекъсна връзката и вкара колата в подземния гараж на централното полицейско управление. Изруга, когато забеляза, че лейтенант Медавой от отдела по антитероризъм отново беше заел част от нейното пространство. Успя някак си да паркира и за отмъщение при излизането си от колата силно удари с вратата неговия автомобил.
Едва сега забеляза, че возилото е съвършено ново и се запита откъде хората от този отдел намират средства за подобен лукс.
Тя се качи на елеватора, забеляза че остават петнайсет минути до началото на телевизионните новини и реши да си вземе кафе, да се заключи в канцеларията си и на спокойствие да наблюдава представлението, което беше разиграла.
Не остана разочарована. Импровизираната й реч пред Надин беше много убедителна, на екрана лейтенант Далас изглеждаше разгневена, прекалено самоуверена и дори безразсъдна. Каза си, че престъпникът положително ще попадне в капана и се запита дали ще има време за още една чаша кафе преди Уитни да я повика.
Още не беше отпила от димящата течност, когато вътрешният видеотелефон иззвъня и й беше наредено да се яви при командира.
Мълчаливо изслуша упреците, които беше очаквала, сетне се съгласи, че е постъпила неразумно и прекалено емоционално.
— Няма ли да ми възразиш, лейтенант?
— Не, сър.
— Какво си намислила, Далас?
Ив побърза да смени тактиката, осъзнавайки, че е била прекалено покорна.
— Нищо, сър. Страхувам се, че това разследване подложи на изпитание личния ми живот. Избухнах безпричинно, но обещавам да не се повтори.
— Запомни обещанието си. А сега се обади на госпожица Фарст. Ще й предложиш ново интервю и се надявам да овладееш нервите си.
Този път Ив действително се разгневи и промълви:
— Сър, засега предпочитам да избягвам представителите на медиите. Мисля, че…
— Това не беше молба, а заповед, лейтенант. Щом забърка кашата, сама ще си я сърбаш. Обади се незабавно.
Младата жена стисна зъби и кимна.
През следващия час се опита да охлади гнева си, като се залови с писмената си работа; когато и това не помогна, позвъни в служебния сервиз и направи механиците на бъз и коприва задето още не бяха поправили автопилотното устройство на колата й. След като се поуспокои, съчини послание до Надин с предложение за друго интервю и побърза да го изпрати по електронната поща, преди да се е разколебала.
През цялото време беше нащрек и очакваше видеотелефонът й да иззвъни. Искаше й се престъпникът да се свърже по-бързо с нея, защото в бързината си той можеше да допусне фатална грешка.
Питаше се кой ли е той. Всички данни говореха, че е социопат, садист и егоист. И все пак понякога го съжаляваше.
„Гатанки и религия…“ — каза си тя и реши, че съчетанието не е толкова необичайно. За самата нея религията беше загадка. Не можеше да приеме, че трябва да вярва в нещо само защото й го внушаваха и защото я заплашваха вечно да гори в ада, ако не се подчини.